На 11 август 1909 година Русе открива монумента, който повече от век по-късно продължава да бъде неговото най-разпознаваемо лице
Има места, които просто присъстват в един град, и други, без които самият град трудно може да бъде представен. За Русе такова място без съмнение е Паметникът на Свободата. Днес, 11 август 2026 година, се навършват точно 117 години от официалното му откриване.
Поколения русенци са израснали край него. Тук се организират тържества и церемонии, тук се уговарят срещи, започват разходки и се правят вероятно милиони снимки. Паметникът отдавна е повече от исторически монумент – той е част от ежедневния образ и идентичността на Русе.
Историята му обаче започва десетилетия преди откриването.
Идеята е на Русенското поборническо-опълченско дружество, което още през 1890 година поема инициативата да бъде увековечена паметта на загиналите за свободата на България. Започва събиране на средства, а впоследствие решаваща финансова помощ оказват и братята Иваница и Стефан Симеонови.
Любопитен детайл е, че първоначалната идея за върха на монумента е била съвсем различна. Там е трябвало да стои фигурата на руския император Александър II. В крайна сметка проектът е променен и мястото му заема женска фигура – олицетворение на Свободата.
И именно тя се превръща в образа, който днес разпознава всеки русенец.
Статуята и барелефите са дело на прочутия италиански скулптор Арналдо Дзоки, автор и на Паметника на Цар Освободител пред Народното събрание в София.
Бронзовата жена на върха държи меч в едната си ръка, а с другата сочи посоката, откъдето са дошли освободителите. В основата са разположени три барелефа със сцени от националноосвободителните борби и два бронзови лъва. Единият разкъсва робските вериги, а другият пази символите на свободата – меч и щит.
Самият монумент се издига на 17,80 метра, а бронзовата фигура на върха е висока 3,75 метра.
На 11 август 1909 година идва дългоочакваният момент – Паметникът на Свободата е официално открит. На церемонията присъстват множество бивши опълченци и специална делегация от София. Тържествата започват с панихида, а генерал Кирил Ботев обявява монумента за открит.
От този ден са изминали 117 години.
Градът около него се е променил многократно. Сменяли са се поколения, обществени порядки и цели епохи. Но жената с меча продължава да стои на същото място в сърцето на Русе.
И може би именно затова Паметникът на Свободата вече не е просто паметник в Русе.
