14-часов работен ден с минимално заплащане – така изглежда делникът на тези, които захранват изкуствения интелект, пише Deutsche Welle. Те са в Колумбия, Кения или Венецуела и са истински жертви на т.нар. „дигитален колониализъм“.
Работният ден на Оскарина Фуентес от Колумбия често продължава по 14 часа или дори повече. Задачата, която тя изпълнява от миниатюрната си стаичка близо до Меделин, е да захранва с информация приложения за изкуствен интелект. 33-годишната Оскарина не знае за кого точно работи – тя получава поръчките си чрез платформа, използвана от технологични компании от цял свят за събирането на данни, разказва АРД.
За Оскарина денят е добър – на екрана на компютъра ѝ постоянно се появяват нови задачи. „Какво може да се прави около Прага?“, пита системата. Едновременно изскачат два прозореца с различни отговори, от които Оскарина трябва да избере по-правилния, да го маркира, след което да го изпрати на системата.
В друг случай тя трябва да прецени кой от два текста е по-разбираем. Или пък учи приложението дали определени изображения са подходящи за деца или дали съдържанието им не свързано с насилие или секс. С всеки клик на Оскарина изкуственият интелект учи нещо ново – например какво е расистко или обидно. Заплащането е в долари за всяка отделна задача. „Някои задачи са сложни.
Понякога едно и също нещо трябва да се прави многократно. За подобни прости задачи се получават само по един или два цента“, обяснява жената пред германската обществено-правна медия.
Черноработниците получават минимално заплащане
Оскарина печели по около 300 долара на месец – малко над минималната работна заплата в Колумбия. Няма договор и трябва сама да плаща здравните си осигуровки. А ако в определен ден не получи задачи, не взима и пари. Битието на Оскарина рязко се различава от бляскавия свят на Силициевата долина, където се раждат много от идеите за приложенията на изкуствения интелект: автономни коли, чатботове и дронове за доставки.
Изкуственият интелект би останал относително безполезен без милионите черноработници по цял свят, които изследват, коментират и оценяват данните и учат машината да възприема контекста, казва пред АРД експертката по високите технологии Милагрос Мичели. И тъкмо тук започва проблемът, пише германската обществено-правна медия: големите богати концерни ангажират за тази работа хора в държави с ниско заплащане като Кения, Индия, Венецуела и Колумбия.
