На 25 август се навършват 67 години от смъртта на Светлозар Акендиев Димитров – писателят, останал в българската култура с литературния си псевдоним Змей Горянин. Роден на 11 януари 1905 г. в Русе, той посвещава живота си на словото и остава в паметта на поколения читатели с историческите си романи, разкази, повести и пиеси.
Литературен път
Първите си творчески опити прави още като ученик, когато публикува стихове в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“ и „Изгрев“. По-късно сътрудничи активно на „Хиперион“, „Българска мисъл“, „Литературен глас“, „Светлоструй“ и други издания. С времето се налага като автор на художествени произведения, в които историческите теми и националноосвободителните борби заемат централно място.
Змей Горянин създава над 50 книги и брошури, сред които се открояват „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“ и автобиографичната повест „Червеният хотел“. Част от неговите разкази и повести са обединени в сборника „Непобедимите“. Пише също за деца и юноши, превежда от руски и френски, а филателията и дърворезбата са сред големите му страсти.
Изпитания и непреклонност
През 1942 г. за кратко работи като цензор в Дирекцията по печата. След Девети септември 1944 г. Народният съд го осъжда на една година затвор. Книгите му са включени в списъка на „фашистката литература“ и иззети от библиотеките. Въпреки натиска от властта и предложенията на Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев да се разкае публично, Змей Горянин категорично отказва да се отрече от себе си и своето творчество.
Последните години от живота си прекарва в манастира „Седемте престола“, където умира при неизяснени обстоятелства на 25 август 1958 г. Погребан е в манастирския двор до гроба на своя приятел – игумена Христофор Клопов.
Памет и наследство
В Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе се пази уникален екземпляр от „самиздат“ изданието на стихосбирката „Нощ и ден“, включваща цикли с поезия от периода 1945–1955 г. Там се съхраняват и негови книги, както и издания, посветени на живота и делото му – сред тях „Спомените на една Змеица“ на Соня Балканска-Димитрова и „Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество“ на Атанас Колев.
Днес името на Змей Горянин остава символ на честност, свободолюбие и непримиримост – качества, които превръщат творчеството му в ценен принос към българската литература и културна памет.
