Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.
„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.
ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ
„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас“. Завършва ВИТИЗ през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.
През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян.
Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората“ на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът.
Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.
КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО
Тодор Колев създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката“, в театър „София“, във филмите „Двойникът“, „Господин за един ден“ и „Опасен чар“. На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета“ на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син“ и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск“ от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки“ от Николай Хайтов, на Поп Харитон в „Събота’ 23″ от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката“ на Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж“, на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица“ по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време“ от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.
Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал“ (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве“ (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Иван Кондарев“ (1974), „Топло“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден“ (1984), „Опасен чар“ (1984), „Смъртта може да почака“ (1985), „Човек на паважа“ (1987), „Нощем по покривите“ (1987), „Испанска муха“ (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол“ (2005), „Приключенията на един Арлекин“ (2007) и „Сутрешен блок“ (2012).
ПРИЗНАНИЕ
За ролята на Пурко от „Господин за един ден“ (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът“ (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.
Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това“. През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в интервю.
МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА
Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето“. Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада“ в съпровод на оркестър „Метроном“.
В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните“, създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу, припомня БТА.
