На фона на големи спортни събития като Световното първенство по водни спортове в Сингапур, финалът на Обиколката на Франция и предстоящият финал на UEFA Women’s EURO 2025 в Базел, спортният свят е обединен от една обща цел – борбата с допинга. Спортистите се наблюдават стриктно, за да се гарантира, че състезанията остават свободни от забранени субстанции, включени в списъка на Световната антидопингова агенция (WADA).
Въпреки сложния процес по откриване на допинг и причините, поради които някои професионални спортисти прибягват до него, остава ключовият въпрос: какви са рисковете за физическото здраве, свързани с употребата на препарати за подобряване на резултатите?
enlightenedПреди да се впуснем в детайлите, е важно да се отбележат няколко основни аспекта:
Увреждането на здравето не е единственият критерий за забрана: За да попадне едно вещество в забранителния списък на WADA, то трябва да отговаря на поне два от три критерия: да има потенциал да подобри спортните резултати; да представлява действителен или потенциален риск за здравето на спортиста; или да нарушава духа на спорта.
Допингът е сложна изследователска област. Проучванията са ограничени от етични и здравни съображения, тъй като прилагането на високи дози от забранени вещества на участници в изследването крие сериозни рискове.
Изследванията са сравнително нови: Веществата, които спортистите използват, често са нови, което затруднява оценката на дългосрочните им ефекти.
Здравна дилема – трудно е да се установи пряка причинно-следствена връзка между употребата на дадено вещество и реакцията на организма, тъй като фактори като генетика и околна среда често се пренебрегват.
Спортистите могат да приемат множество забранени вещества едновременно, което затруднява изолирането на здравните ефекти на всяко поотделно.
Анаболни стероиди – опасност за сърцето и хормоналния баланс
Анаболните стероиди са сред най-добре проучените допингови вещества. Използвани в спортове, изискващи сила като спринт и вдигане на тежести, те ускоряват синтеза на протеини, водещ до увеличаване на мускулната маса. Случаят с тенисиста Яник Синер, който даде положителна проба за стероиди през март 2024 г., е пример за употребата им.
„Тъй като сърцето също е мускул, а стероидите водят до растеж на мускулите, самото сърце също може да нарасне,“ обяснява Астрид Кристине Бьорнебек от Университетската болница в Осло. Това води до удебеляване и втвърдяване на стените на сърдечните камери, което може да наруши способността на сърцето да изпомпва кръв и с течение на времето да доведе до сърдечна недостатъчност. Някои проучвания показват, че тези сърдечни проблеми могат да се запазят дългосрочно.
Освен това, анаболните стероиди нарушават производството на хормони и са свързани с намален обем на мозъка в мозъчната кора, въпреки че учените все още изследват значението на тези промени.
Еритропоетин (ЕПО) и кръвен допинг – риск от съсиреци и инфаркти
Еритропоетинът (ЕПО) е хормон, който стимулира производството на червени кръвни телца, повишавайки издръжливостта. Използва се предимно в спортове като колоездене и маратонско бягане. Подобно, кръвният допинг включва преливане на кръв за увеличаване на броя на червените кръвни клетки. Ланс Армстронг е най-известният спортист, признал употреба на тези вещества.
Както ЕПО, така и кръвният допинг са свързани с рискове от инфекции и сериозни сърдечносъдови проблеми като кръвни съсиреци, инсулти и инфаркти. Въпреки това е важно да се анализира всеки случай индивидуално, тъй като някои по-ранни твърдения за пряка причинно-следствена връзка (например за смъртни случаи при колоездачи през 90-те години) не са били напълно потвърдени от по-късни проучвания. Изследванията за дългосрочните ефекти на ЕПО и кръвния допинг са по-ограничени в сравнение със стероидите.
Бета-блокери – умора и потенциален риск от болестта на Паркинсон
Бета-блокерите са лекарства, използвани предимно при сърдечни заболявания, но са забранени в спортове като стрелба с лък и стрелба, тъй като помагат на спортистите да запазят спокойствие и да поддържат нисък сърдечен ритъм. Севернокорейският стрелец Ким Чен-су даде положителна проба за бета-блокери на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.
Честите нежелани реакции включват умора, замаяност, гадене, запек и еректилна дисфункция. Някои проучвания свързват хроничната употреба на бета-блокери с повишен риск от болестта на Паркинсон, но конкретни изследвания за тяхната употреба в спорта са малко.
Борбата с допинга е непрекъснат процес, а разбирането на рисковете за здравето е от съществено значение не само за честността в спорта, но и за опазване живота и здравето на атлетите.
