Така наречената в публичното пространство „Кървава Луна“ ще може да бъде наблюдавана от любителите на астрономията в неделя вечерта между 20.30 и 22.30 часа, когато пълното лунно затъмнение ще бъде видимо от големи части на Азия, Европа, Африка и Австралия. Това заяви физикът д-р Недислав Веселинов, преподавател в Техническият университет в София и създател на Софийския и Шуменския планетариуми.
Пълно лунно затъмнение
Трябва да са спазени две условия, за да се случат лунните затъмнения.
„Първото условие трябва да е пълнолуние. Фазата на Луната трябва да е пълна. Това означава, че Земята се намира между Слънцето и Луната. Второто условие, което трябва да бъде съблюдавано, е Луната да се намира в така наречения възел на орбитата си“, обясни д-р Веселинов и уточни, че всички планети в Слънчевата система, включително Земята, се въртят в една равнина, която се нарича еклиптика.
„Орбитата на Луната обаче е наклонена на около 5 градуса спрямо еклиптиката и на всеки 28 дена пресича два пъти еклиптиката. Веднъж низходящо – отива към „опашката на дракона“, веднъж възходящо – отива към „главата на дракона“. Местата, където орбитата пресича еклиптиката се наричат възли. За да се получи пълно слънчево затъмнение трябва едновременно да е пълнолуние и този възел да е зад Земята на една линия с нея и със Слънцето. Тогава се получава, че Луната отива точно в сянката на Земята“, посочи д-р Веселинов.
Кърви ли Луната?
Когато Слънцето, Земята и Луната се подредят в една линия, сянката на нашата планета пада върху спътника ѝ и понякога го оцветява в загадъчен, наситен червен оттенък – зрелище, което удивява хората от хилядолетия.
„Луната изобщо не кърви“, каза с усмивка д-р Веселинов.
Земната атмосфера при определени условия действа като леща и част от лъчите се пречупват от нея и тръгват към Луната.
„Защо Луната се оцветява в червено при положение, че нашата атмосфера е синя? Именно за това, че атмосферата ни е синя – тя поглъща и разсейва предимно лъчите от синята част на спектъра, като в същото време пропуска по-активно червената и оранжевата. Част от тези лъчи, минавайки през атмосферата ни, се пречупват и въпреки, че Луната е точно зад Земята, заради пречупването от атмосферата ни тя се оцветява в червено. На всеки един от нас това оптично явление с видимата промяна на цвета е добре познато – наблюдаваме червеникаво-оранжевата заря всяка сутрин и вечер – съответно около изгрева и залеза на Слънцето, когато лъчите му преминават по-дълъг оптичен път през атмосферата ни сравнено с обедните часове“, обясни д-р Веселинов.
Той препоръча да наблюдаваме Луната с телескоп по време на затъмнението – това явление не е често.
Според него по принцип хората грешат, смятайки, че е най-интересно да наблюдаваме спътника на Земята по време на обикновено пълнолуние. „Всъщност това не е така, защото при пълнолуние светлината от Слънцето пада върху Луната почти перпендикулярно на сечението й и виждаме един жълт светъл диск с точици по него. Когато не е пълнолуние, се вижда лунният терминатор (линията, която разделя светлата от тъмната част) – там или изгрява Слънцето, или залязва. Благодарение на това, че там слънчевите лъчи падат под голям ъгъл – релефът образува сенки и реално можем по този начин да видим повече детайли по-повърхността й, отколкото при пълнолуние. Именно, когато не е пълнолуние кратиерите се виждат най-добре“, заяви физикът.
Д-р Веселинов покани всички, които искат да наблюдават „Кървавата Луна“ на 7 септември между 20.30 и 22.30 часа в Софийския планетариум, който се намира в РЦСИ „Топлоцентрала“ в Южен парк 2. Служителите на планетариума ще осигурят телескопи, с които ще могат да бъдат наблюдавани затъмнената Луна и планетата Сатурн. От планетариума са осигурили и български космически лиофилизирани храни, за желаещите да ги опитат.
