До края на ноември се очаква да бъде издадено строително разрешение за Лот 1 от автомагистрала „Русе – Велико Търново“, който обхваща отсечката между Русе и Бяла. Това беше обявено по време на информационен ден, посветен на ключовия инфраструктурен проект.
Областният управител на Русе Драгомир Драганов съобщи, че вече са изплатени над 60% от обезщетенията за отчуждените имоти – около 8.5 млн. лева от общо 13.7 млн. лв. „Полагаме всички усилия за максимално бързо обработване на документите и съответно изплащане на сумите на хората“, увери той.
Драганов подчерта и стратегическата връзка на бъдещата магистрала с новия мост над Дунав при Русе – Гюргево: „Над 60% от всички превозни средства, преминаващи северната ни граница, минават през настоящия Дунав мост. Само за миналата година през него са преминали около 3.2 милиона превозни средства.“
Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова бе категорична, че проектът трябва да бъде завършен най-късно до 2029 г. „Това, което трябва да се случи, е до 2029 година най-късно проектът за магистрала Русе – Велико Търново да бъде реализиран. Трябва да се действа бързо“, заяви тя.
„Проектът е наистина от стратегическо значение за България, но също така и за Европа. Той свързва Балтийско, през Черно море до Егейско море. Този проект ще направи България силен регионален лидер, ще подобри живота на хората и ще адресира и много важен въпрос, свързан с обезлюдяването, който ще направи Северна България по-добър притегателен център за инвестиции и за работни места“, допълни Чобанова.
Финансовата обезпеченост също е гарантирана, увери Мартин Георгиев, директор в Министерството на транспорта и съобщенията и ръководител на Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027. „Очакваме до края на годината да разплатим поне 300 млн. лева… Безвъзмездната помощ, която предоставяме за изграждане на този обект – около един млрд. лв., е около 28% от общата стойност, разполагаема по Програмата“, уточни той.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ също потвърдиха, че няма пречки за строителството. „Археологическите проучвания няма да забавят работата. Хумусът е отстранен, а проблемът с льосовите почви е преодолян чрез опитен участък с висок насип и льосов цимент“, обясни инж. Венцислав Атанасов от УС на АПИ.
