Публикация на бившия директор на Пристанище Бургас Диян Димов разтърси социалните мрежи, видя информационна агенция АНОНС. В нея се посочва, че има нова стратегия за круизните маршрути по Южното Черноморие, като той разкрива, че част от корабите, ще бъдат пренасочени към Созопол.
Проверката на официални източници – Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ДП „Пристанищна инфраструктура“ и Министерството на туризма – показва, че няма публикуван документ или нормативен акт, който да въвежда подобна промяна. Въпреки това, твърдението не е лишено от логика и може да се окаже частично вярно в оперативен и маркетингов смисъл.
Круизните компании имат пълната свобода временно да включват нови спирки в маршрутите си. Созопол може да бъде включен като рейд – т.е. корабът не акостира на кей, а остава в открития залив, докато пътниците се прехвърлят на сушата с лодки (тендъри).
Такъв подход не изисква държавна стратегия, а само оперативно съгласуване с Морска администрация и с местните власти.
Подобни рейдови спирки са обичайни в Средиземноморието – Санторини, Дубровник, Корфу – където именно липсата на голям терминал се превръща в предимство: по-автентично преживяване, по-малко стрес за туристите и по-голяма гъвкавост за операторите.
Възможно е това „пренасочване“ да се разглежда като маркетингов ход на Пристанище Бургас или на Община Созопол. Ако се разработва нов маршрут тип „Южно Черноморие“, в който круизните пътници посещават Созопол, остров Свети Иван и стария град, градът може да се позиционира като бутикова дестинация с висока добавена стойност.
В такъв случай акостирането не е основната цел – а преживяването.
Точно този тип „slow luxury tourism“ (бавен, преживелищен туризъм) е тенденция след COVID-19, особено при по-малките и премиум круизни линии, които търсят по-автентични и спокойни пристанища. В последните години световната круизна индустрия преживява сериозно преструктуриране.
След пандемията компаниите избягват претоварени пристанища, търсят по-ниски такси и по-кратки маршрути и се стремят да предложат на туристите „скрити перли“, които се различават от масовите дестинации.
Несебър от години е изключително натоварен през летния сезон, с ограничени възможности за прием на големи кораби.
Созопол, от своя страна, предлага по-тиха акватория, налична яхтена инфраструктура и разпознаваем исторически образ.
Така той се превръща в логична алтернатива – не като заместител, а като допълнение към класическите маршрути.
Възможно е твърдението на Диян Димов да намеква за предстояща инвестиция или концесия, свързана с пристанището в Созопол. Подобни процеси често започват с неофициални коментари – особено когато се подготвя проект за рехабилитация на кейова стена, изграждане на пасажерски терминал или развитие на яхтен туризъм.
Созопол отдавна фигурира в концепциите за регионален морски туризъм, включващи и свързаните пристанища в Черноморец и Приморско. Ако има реален инвеститорски интерес, той би променил баланса между трите южни порта.
Към момента няма официално потвърждение за промяна в държавната стратегия за круизния туризъм. Съществуващите маршрути продължават да включват акостиране в Несебър, с екскурзионни програми до Созопол и остров Света Анастасия.
Възможно е през следващите години част от по-малките кораби да избират Созопол като допълнителна спирка – без това да е централизирано решение.
Промяната, за която говори Димов, може да се окаже реална на оперативно ниво, но не и официално заложена в национална стратегия. По-вероятно е тя да представлява нов маркетингов модел или подготвяна инвестиция, която тепърва ще бъде обявена публично.
