Санае Такаичи стана първата жена премиер на Япония. Тя умее да свири на барабани, обича хевиметъла и групи като Iron Maiden и Deep Purple, фен е на моторите, конните надбягвания и спорта. И също така обича да носи сини костюми в знак на почит към своя идол – бившият британски премиер Маргарет Тачър.
64-годишната дама не се поддава на лепенето на етикети. Преди години тя говори открито за предизвикателствата, пред които е изправена една жена в японската политика. Днес обаче е лидер на традиционалистката, доминирана от мъже Либерално-демократическа партия. Тя изразява загриженост относно зависимостта на Япония от САЩ, но също така заявява, че се надява да работи в тясно сътрудничество с президента Доналд Тръмп.
„Тя иска да направи Япония силна и просперираща“, казва Йошико Сакурай, известна журналистка и активистка, която подкрепя Такаичи. „Отворена е към външния свят. Но също така разбира, че ние трябва да познаваме собствената си култура, традиции, философия и история“.
Докато много японски политици произхождат от богати и елитни кръгове, Такаичи е израснала в скромен дом, близо до древната столица Нара. Майка ѝ работи в местното полицейско управление, а баща ѝ – във фирма за производство на автомобилни части.
Мотоко Шимада, приятелка на Такаичи от детството, разказва пред The New York Times как нейната съученичка често споделяла обяда си с други деца, които са забравили своя.
„Тя беше много усмихната и сдържана“, споделя Шимада. И допълва, че Санае не е имала образа на силната жена, но забелязвала, ако някой е изолиран от другите и му помагала да стане част от групата.
От ранна възраст Такаичи е наясно с натиска, на който са подложени японските жени в обществото. В своята биография от 2024 г. тя споделя, че майка ѝ ѝ казвала да бъде като „пурпурна роза“ – да запази женската си грация, но и да има достатъчно тръни, за да се изправи срещу злото“.
Родителите ѝ настояват да учи в университета „Кобе“ – държавно училище на около 80 км северозападно от родния ѝ град, въпреки че е приета в елитни частни образователни институции в Токио. Те смятат, че дъщеря им не се нуждае от университетско образование, защото е момиче, а също така искат да спестят пари, за да издържат по-малкия ѝ брат.
След дипломирането си, Такаичи посещава Института за управление и мениджмънт „Мацушита“ – известен център за обучение на млади политици и бизнес лидери.
В края на 80-те години на миналия век тя проявява интерес към САЩ – главен икономически конкурент на Япония по онова време, и си осигурява стаж в офиса на бившия конгресмен Патриша Шрьодер от Колорадо – демократ и пламенна феминистка.
Във Вашингтон Санае става почитател и на фъстъченото масло.
След завръщането си в Япония, работи като телевизионен водещ.
През 1993 г. тя започва политическата си кариера, печелейки избори за парламент като независим представител от Нара. В своята платформа говори за нуждата от политическа реформа. Баща ѝ влага пенсионните си спестявания в нейната кампания.
В японския парламент Такаичи често е изолирана от мъжете депутати. Тя си спомня, че понякога те се отнасяли с пренебрежение и дори се срещали за разговори на места, които не може да бъдат посещавани от жени – сауни, социални клубове и др.
В парламента обаче тя изгража траен съюз с Шиндзо Абе – депутат от елитно семейство с националистически мироглед. Двамата намират общ език по въпроси като увеличаването на военните разходи и добавянето на по-патриотичен тон към учебниците по история. След като Абе е избран за първия си мандат като министър-председател през 2006 г., той назначава Такаичи в кабинета си, което я прави една от най-видимите жени в японската политика. През 2012 г. я преназначава по време на втория си мандат, който продължава осем години.
Такаичи се опитва да убеди Абе да се кандидатира отново през 2021 г., но той отказва. Когато тя се включва в надпреварата, той я подкрепя. „Г-жа Такаичи е истинската звезда на консерваторите“, казва Абе тогава. Тя губи в надпреварата и не успява да се кандидатира отново през 2024 г.
Абе е убит пред жп гара в Нара, докато произнася реч. Такаичи е съкрушена. Тогава споделя, че „никога не се е чувствала толкова физически и психически потисната“.
Санае Такаичи стана първата жена премиер на Япония
„Трябва да работя много усилено от днес нататък“, написа тя в социалните мрежи, „иначе ще трябва да му се извиня“.
Когато Шигеру Ишиба обявява през септември, че ще подаде оставка като министър-председател, след поредица от изборни поражения за ЛДП, Такаичи става лидер на партията. Тя побеждава четирима мъже, благодарение на силната подкрепа от обикновените членове на партията.
Такаичи става първата жена премиер на страната. Това се случва, след като Либерално-демократическа партия, която управлява Япония, сключи коалиционно споразумение с дясната Японска партия за иновации, известна като „Ишин“.
Санае Такаичи се омъжва за съпартиеца си от Камарата на представителите Таку Ямамото през 2004 г. Двамата нямат общи деца, но Такаичи осиновява трите деца на Ямамото от предишен брак. Двойката се развежда през юли 2017 г. Такаичи посочва различия в политическите възгледи и амбиции като причина за раздялата. Женят се отново през декември 2021 г. Понастоящем новият премиер на Япония има четирима внуци.
След операция заради гинекологично заболяване Такаичи решава, че ще е трудно да забременее и да роди и затова се отказва от идеята да има свои деца. През 2007 г. тя казва, че би искала обществото да бъде по-добронамерено към жените, които не могат да имат деца.
По време на първия си брак тя законно приема фамилното име на съпруга си, но продължава да използва моминското си. При повторния брак Таку Ямамото приема фамилното име Такаичи, изпълнявайки законовото изискване съпрузите да имат една и съща фамилия.
Ямамото претърпява мозъчен инфаркт през 2025 г., в резултат на което дясната страна на тялото му остава парализирана. Такаичи се грижи за него като негов настойник.
