Той вярва, че сцената не е просто място за изкуство, а пространство, в което градът намира своето лице. Роден в Свищов, завършил престижния Кралски колеж за музика в Лондон и специализирал в Академията на Борис Христов в Рим, Пламен Бейков е артист, режисьор и мениджър, който живее с мисията да пази и развива оперното изкуство. От 2022 г. е директор на Държавна опера – Русе, а под негово ръководство трупата възвръща блясъка си след тежките години на изпитания.
За смисъла на отличията „Кристална лира“, връчвани традиционно на 1 ноември – Деня на народните будители, за пътя след пожара и за плановете на операта, Пламен Бейков разказва в интервю за Информационна агенция АНОНС.
– Господин Бейков, какво означават за вас и за екипа ви отличията „Кристална лира“?
Съюзът на музикалните и танцовите дейци съществува още от началото на 20 век, преди няколко години чества своята стогодишнина. Това е едно професионално сдружение, което в последните години има и синдикални задачи, изпълнява и синдикална защита. Да бъдеш член на този съюз е привилегия и именно те организират вече за осемнадесети път наградите „Кристална лира“. Това е най-популярната награда, която се дава за постижения в сценичните изкуства – балет, опера, джаз, фолклор, танци. От една страна тя е всеобхватна, а от друга – много важна, защото когато се правят номинации, те идват от самите институти или дори вие може да направите такава. Широк кръг от специалисти образуват жури в различните категории и разглеждат тези номинации. За всеки един е много важно, защото може да покаже какво е направил през изминалата година.
Всяка година, в Деня на народните будители, се връчва тази награда. Русенската опера не за първи път получава „Кристална лира“ – още от първите връчвания след 2000 година имаме множество отличия за различни свои постижения. Сега може би е един своеобразен рекорд, защото получихме и наградата на публиката, която се гласува онлайн. Съорганизатор, освен Съюза, е и „Cantus Firmus“ – сдружението, което организира радиото за класическа музика.
„Кристална лира“ получи мюзикълът „Зоро“ в категория „Мюзикъл и оперета“, а постановката взе и наградата на публиката. Отделно постановъчният екип беше отличен в категория „Оперно изкуство“ за нашата постановка на „Травиата“. Това е третата „Кристална лира“, и макар че е индивидуална награда, трябва да отбележа, че по време на Мартенските музикални дни миналата година имахме премиера на операта „Мадам Бътерфлай“, в главната роля беше известната българска певица Таня Иванова, която също получи „Кристална лира“. Това е признание от колеги, професионален стимул, сравнение между опери и театри в цялата страна.
– През 2020 година пожар нанесе сериозни щети на сградата на Русенската опера. Успяхте ли напълно да възстановите пораженията и с какви други предизвикателства се сблъсквате днес?
Пожарът беше през лятото на 2020 година. Той унищожи покрива на сцената, което доведе до много повреди по самата сцена, техниката, озвучаването, осветлението и електрическите инсталации. В края на 2022 година покривът беше възстановен окончателно. Постепенно бяха възстановени и частично сценичните съоръжения – чигите, които повдигат декорите.
За съжаление, при провеждане на обществена поръчка за продължаване на възстановителните дейности, процедурата не беше успешна – имаше обжалвания и забавяния. В момента сцената може да се използва и благодарение на завод „Дунарит“, който възстанови в голяма степен електрическата инсталация. Тяхното спомоществователство е изключително ценно, защото можем да представяме спектакли на нашата сцена. Разбира се, големият ремонт предстои.
Имахме успешна обществена поръчка за оборудване с техника, но тази година Министерството на културата не успя да осигури средства дори за депозит. След 11 месеца договорът се развали и сега подготвяме нови обществени поръчки. Междувременно обаче се случиха и положителни неща – поради голямото количество вода при пожара започна потъване на сградата, но през 2023 и началото на 2024 година приключи укрепването ѝ, както и отводняването на терените около операта.
Сега предстоят нови обществени поръчки за довършване на възстановителните дейности и оборудването. Междувременно, аз и моят екип намираме други възможности, множество малки спонсорства, и постепенно закупуваме техника. Имаме много добра озвучителна апаратура, която ни позволява да представяме продукции на открити сцени и площади. Постепенно обновяваме и осветителната техника.
– Русенската опера е известна с това, че съчетава традицията с авангарда. Как успявате да постигнете този баланс?
Винаги в Русе е имало стремеж да се съчетава традицията с авангарда. Още преди 20, 30, дори 40 години са се представяли модерни български заглавия и балетни постановки с нова музика. Тази традиция се стараем да продължаваме.
Дори постановките на класическите произведения се опитваме да направим по нов, разчупен, артистичен и художествен начин, който да отговаря на съвремието. Може би затова операта „Травиата“ получи наградата – тя е именно такъв пример.
Следващата година ни предстоят премиери, а още тази – балетът „Пепеляшка“, който ще бъде изцяло реализиран с видео декорация. Това означава не само видео мапинг, но и триизмерни прожекции на среда, в която артистите ще танцуват. През февруари ще имаме премиера на операта „Риголето“ с режисьор Нина Найденова, която постави и „Травиата“. Екипът ме изненада с много оригинални виждания – постановката е за сцената на Русенската опера, не в Доходното здание. Очаквам да бъде модернистична, авангардна и визуално впечатляваща.
– Какви нови заглавия и събития подготвяте за предстоящия творчески сезон?
Както казах, с видео декорация ще бъде балетът „Пепеляшка“ – на 6 и 7 декември. В края на януари ще отбележим годишнината от рождението на Моцарт със „Сватбата на Фигаро“. На 27 февруари е премиерата на „Риголето“.
За Мартенските музикални дни подготвяме премиера на „Евгений Онегин“, което не е случайно – преди 60 години сцената на Русенската опера е открита именно с тази опера. Ще бъде съвременен вид, като фотографски колаж, измежду който ще излизат героите. Костюмите ще бъдат възстановени по скици от 56-та година.
Планираме и нов мюзикъл в края на следващата година, както и нова премиера на „Бохеми“.
– Какво място според вас заема Русенската опера в културния облик на града и региона?
Мисля, че мястото ѝ е много важно. Надявам се, през всички турбуленции и трудности, през които преминава българското общество, Русенската опера да не бъде засегната и да не пострада, защото тя е част от лицето на Русе. Русе без оперен театър постепенно би се превърнал в един незабележителен провинциален град.
С името на Русенската опера пътуваме, името на града се чува в страната и в чужбина. През тази година имахме гастроли в Гърция, предстои ни представление в Тесалоники. Имахме изява и на сцената на Букурещката опера. Русе трябва да съхрани своя оперен театър – ролята му е много силна.
Свързани сме и с младите хора – имаме училища по изкуствата, много от учениците идват на практика при нас – сценографи, балетисти, певци. Имаме и Русенска детска опера, която сега през декември чества своята 10-годишнина с премиера на мюзикъла „Алис в страната на сънищата“ по приказката „Алиса в страната на чудесата“.
Имаме активни образователни програми, учениците посещават нашите спектакли, а ние – техните училища. За важното място на Русенската опера най-голяма заслуга имат членовете на оркестъра, балетните артисти, хорът, солистите, сценичните работници, шивашкото и художественото ателие, както и администрацията. Благодаря, че имам един силен и работещ екип.
