Сушата тази година удари и по реколтата от царевица.
37 000 декара с тази култура са напълно унищожени, според официалните доклади. Българското Министерство на земеделието апелира за спешно активиране на Селскостопанския резерв на Европа за подпомагане на пострадалите стопани.
Дори и там, където има реколта, тя е под критичния минимум. Някои стопани няма да жънат, защото казват, че не си заслужава разходите.
„Царевицата е от 150 до 250 килограма на декар, което е изключително малко. Има добиви, които са 10 кг/дка”, обяснява Валентин Василев.
„Дори бяха по-лоши от песимистичните ни прогнози. Ние залагахме поне на 400 кг/дка, а крайният добив беше 200 кг от декар”, обяснява Ивелина Папазова.
„Добруджа финишира с 217 кг среден добив. В стопанството, в което се намираме в момента, нашето, ще дам примери – 2021 г. – 750 кг среден добив на царевица, миналата година – 400 кг, в момента сме на 230 кг”, обясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на НАЗ.
Нулева реколта от царевица в Монтанско: Земеделци са пред фалит заради сушатаОсновната причина е в климатичните промени. „Последните 3 години са изключително сухи. А тази беше най-катастрофалната, откакто аз съм тук. Много колеги в региона казват, че от 35 години не са виждали такава суша”, обяснява Радостина Жекова.
Загубите са огромни и не могат да бъдат компенсирани с други култури, споделят за Нова телевизия производителите.
„На декар приблизително с около 100 лева. Тоест всяко едно стопанство ще загуби много пари. Тази година за нашето стопанство загубата е около 300 000 лева”, обясни Радостина Жекова.
„При слънчогледа картинката не е по-различна, говорим за средни добиви от около 140 кг/дка. Най-добра цена е имало до момента 1000 лева. Дори да вземем тази цена, са 140 лева на декар приход. При разходи на декар за отглеждане на слънчоглед -от 180 лева. Дори не включвам рентата”, обяснява Ивелина Папазова.
Добивите от пшеницата също са 20 на сто по-малко. „На 20 април при нас паднаха 20 см сняг. На 28 април термометрите отчетоха минус 18 градуса, а на 5 май беше над 30 градуса, т.е. за по-малко от 10 дни ние говорим за амплитуда по-голяма от около 30-40 градуса, което е изключително опасно за растенията в тази фаза на развитие и разбира се това се отрази и на есенните култури”, обясни Ивелина Папазова.
Радостина Жекова каза, че това означава фалити. „Със сигурност една част от колегите банките не желаят да ги кредитират повече. Това, което реално ще стане в момента, е да не бъдат погасени задължения, които имат към доставчици”, каза Жекова.
Кризата в сектора неминуемо ще се отрази и върху рентите. „Кутията на Пандора! Рентите няма да са това, което бяха миналата година със сигурност и със сигурност ще има колеги, които ще изплатят 30 лева ренти, ще има по 40, 50. Разбира се, ще има и по 80 лева”, казва Радостина Жекова.
„Истината е, че рентата се получава между 30 и 40 лева. Тук изобщо не включвам разходи за амортизация, застраховки, административни. Ако трябва да смятаме процент от реализираната продукция на средни реализационни цени, това се получава”, казва Ивелина.
В момента се увеличават площите с рапица за сметка на царевицата. Но и това не е панацея не само заради сеитбооборота.
„Наблягаме със сигурност на есенници и за голямо съжаление Румъния се движи по същата писта, Украйна и Молдова също, т.е. ако жънем добри добиви от есенници, ще има свръхпредлагане в Черноморския басейн”, казва Радостина.
Цените на пшеницата и царевицата и в момента са ниски, единствено при слънчогледа има леко покачване.
„Тръгнахме от 760, в момента има предложения на 960 – 980 лв., но и това не е нещото, което ще оправи разликите в приходите ни”, казва Радостина Жекова.
