13 гласа “за”, 8 “против” и без “въздържал се” парламентарната комисия по бюджет и фнинанси прие на първо четене план-сметката за следващата година.
Теменужка Петкова: Това е възможният бюджет, дебат за заплатите ще има, но догодина
Бюджет 2026 е първият в евро и предизвика вълна от критики от страна на бизнеса заради редица текстове, включително предвиденото повишаване на максималния осигурителен доход, пенсионните вноски и удвояване на данък “дивидент”.
Законопроектите бяха внесени в Народното събрание от Министерския съвет в края на миналата седмица. План-сметката за следващата година бе приета от правителството без допълнително обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, след като бизнесът се противопостави на заложените параметри.
Спорът между правителството и работодателските организации ескалира след публикуването на проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. на 3 ноември. Документът предвижда по-високи осигурителни вноски и увеличение на данъка върху дивидентите — мерки, които бизнесът определя като удар върху инвестициите и конкурентоспособността.
Новият бюджет отново залага на значителен дефицит. Проектът за държавен бюджет за 2026 г. предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро, което означава дефицит от 3% от БВП.
Планираното повишаване на максималния осигурителен доход (МОД) в Бюджет 2026 изглежда на пръв поглед като техническа корекция в данъчната система, но всъщност крие реални последствия за разполагаемия доход на десетки хиляди специалисти и бизнеса.
Ефектът върху доходите вече може да бъде измерен с точност, благодарение на онлайн калкулатор, разработен от предприемача Мартин Куванджиев. Създаден с помощта на изкуствен интелект, Zaplata2026.com позволява с няколко клика всеки да изчисли колко ще получава след влизането в сила на новия бюджет.
Финансовият министър Теменужка Петкова изрази задоволство, че прогнозите ѝ за 2026 г. се припокриват с тези на Европейската комисия. „Бюджетният дефицит за 2025 година е под 3%. За 2026 година ЕК счита, че дефицитът ще бъде 2,7% от БВП. За 2027 година ще бъде 4,3% от БВП.
Причината за това е свързана със завишените разходи за отбрана. Възможният бюджет е това“, заяви по време на заседанието финансовият министър.
„Да си припомним за автоматизма, който беше въведен през 2023 година с минималната работна заплата. Тогава Асен Василев и колегите от управляващото въведоха принцип 50% от средната брутна работна заплата да бъде минималната работна заплата. Това води до редица плащания. На това се дължат разходите. Те растат с 4 млрд. на година. Вижда се как растат разходите за персонал от 2023 година“, уточни Петкова.
Относно коледните надбавки за пенсионерите Петкова каза, че се следи бюджетът – както по отношение на приходната, така и по отношение на разходната част.
Социалният министър Борислав Гуцанов също защити параметрите в бюджета: „Няма социален министър, който да не иска да има коледни и великденски надбавки. Пуснал съм писмо до НОИ, с което искам всички възможни разчети, за да можем да преценим вече с министър-председателя, с министъра на финансите, с останалите колеги в управлението, в правителството какво може да се направи така, че да има нужните коледни средства. Смятам, че ще бъде решен този въпрос, защото знаете, че и в най-тежката ситуация, дори пролетта, имаше великденски надбавки, така че и тук също ще намерим решение по този въпрос“, каза министър Гуцанов.
Той припомни, че са се преборили за увеличение на обезщетението за втората година майчинство.
Депутатът от ДПС-НОВО НАЧАЛО Йордан Цонев увери, че партията му уважава работодателите и подчерта, че за разлика от всички останали ДПС харесва този бюджет, макар да не го смята за единствения възможен. „Силна държава се изгражда със силна администрация“, подчерта той като аргумент за повишението на доходите в МВР, сигурността, на учителите.
„Трябва да растат доходите в публичната сфера…трябва да отчитаме желанието на всички съсловия тези доходи да растат. Затова не бихме подкрепили орязването с благовидния аргумент да ги отвържем от това и да ги завържем за онова. Защото става дума за хората и ние държим на това, дори то да влиза в колизия с икономическите теории и мнението на работодателите“, обяви Цонев.
Аргументът с грижа за хората е основен мотив в почти всички изказвания на лидера на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски, който вярва абсолютно в тезата си.
Другият разход, който посочи Цонев в защитната си реч за бюджета, бе този за капиталовата програма на общините. Обясни, че повечето хора, които пътуват, знаят какво е състоянието на инфраструктурата в много населени места, където живеят служителите на работодателите. „Няма да подкрепим никаква промяна в тази посока. Това може да очаквате от нас“, обяви Цонев.
Проектите на общините, които от 2024 г. са неразделна част от закона за бюджета, първоначално бяха около 760 за 2.5 млрд. лв. В проектобюджета за следващата година пък вече са заложени 3025 проекта на общините на обща стойност малко над 7 млрд. лв.
Бюджетна комисия прие предложения от правителството финансов план за общественото осигуряване догодина, според който минималната работна заплата ще бъде точно 620 евро и 20 евроцента.
Бюджетната комисия и Комисията по здравеопазване приеха рекордният бюджет на Националната здравеосигурителна каса – малко над 5,5 милиарда евро.
Бюджетната комисия одобри предложението на правителството и за бюджета на общественото осигуряване. По отношение на доходите за пенсионерите се очаква увеличението на пенсиите от юли да бъде между 7 и 8%.
Сметките сочат още, че минималната пенсия ще бъде над 346 евро, средната – над 541 евро, а максималната се запазва – 1738 евро.
При работещите ще има ръст на минималната заплата и минималния осигурителен доход до 620 евро. Максималният ще бъде 2352 евро.
Вноската за фонд „Пенсии“ се вдига вече окончателно, поне до решението на бюджетната комисия – с 2%.
Майчинството през втората година става 460 евро, данък дивидент ще се увеличи на 10 на 100.
Според Асен Василев с проекта на бюджет се задава курс към увеличение на преразпределението на приходите в бюджета от страна на държавата, което по същество е курс към промяна на данъчно-осигурителния модел. „Този бюджет е кръстопът – или ще останем в този модел, или ще тръгнем към драматично увеличаване на данъците“, посочи той.
Една от основните критики към действащия бюджет още при представянето му беше, че заложеният 30% ръст на приходите от ДДС не е реалистично да бъде изпълнен. Данъкът е основен източник за пълнене на бюджета.
От последните данни за изпълнението се вижда, че при добра събираемост ръстът е с 15% спрямо миналогодишните нива, а в бюджета за 2026 г. се залага нов нереалистичен ръст от 20%, коментира Асен Василев. „Няма да ги съберете и това е ясно на всички. И тук е въпросът защо се залага този ръст“, коментира той. Според него заради повишението на осигурителните вноски заплатите в частния сектор няма да бъдат повишени догодина, което ще се отрази на потреблението на домакинствата – основен двигател на икономическия растеж на страната, поради което той няма да се състои в записания размер.
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев агресивната промяна на данъчноосигурителния модел е увредила доверието на работодателите, като ги е изненадала с повишаването на максималния осигурителен доход и осигуровките с 2 процентни пункта. По думите му има редица мерки в бюджета, които могат да спестят сериозни средства. Той даде пример, че увеличението на разходите за заплати в държавния сектор с не повече от 5 на сто през следващата година би освободило в бюджета 455 млн. евро.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че бюджетът за следващата година наказва 2.1 млн. работещи граждани и фирмите, които работят на светло и плащат данъци. Той критикува автоматичния модел за увеличаване на минималната заплата, предвиденото изискване за софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, както и разширяването на списъка на стоки с висок фискален риск.
Най-големият проблем на работодателите в Европа сега не е липсата на персонал, а издръжката на персонала, обявиха представители на бизнеса по повод предлаганото повишение на осигуровките.
След като и трите комисии в НС гласуваха на първо четене трите бюджета на държавата за догодина, предстои обсъждането им в пленарна зала, а после – разглеждането им за втори път в ресорните комисии и окончателното им гласуване.
Мерките ще влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“.
