„Знаех, че кариерата ми се основава единствено на външния ми вид, затова реших да напусна киното така, както винаги съм напускала мъжете – преди те да могат да напуснат мен.“
Тези безпощадно откровени думи на Бриджит Бардо са част от автобиографията ѝ Larmes de combat („Сълзи от битка“), фрагменти от която бяха публикувани от Daily Mail. В нея легендарната френска актриса разкрива своята истина за славата, любовта и вътрешната празнота зад образа на най-желаната жена на ХХ век.
Бардо не крие, че многобройните ѝ любовни връзки са били опит да запълни емоционален вакуум. „С всяка връзка непрекъснато се връщах към търсенето на нови любови, щом настоящето започнеше да изстива“, признава тя. За актрисата страстта била всичко – и в мига, в който усещала края ѝ, просто си събирала багажа и си тръгвала.
Родена в заможно парижко семейство, младата Бриджит среща първата си голяма любов – Роже Вадим, асистент на режисьора Марк Алегре, който търсел ново лице за следващия филм на своя шеф. Любовта между тях пламва мигновено, но родителите ѝ са категорично против брака. Съгласяват се едва след първия опит за самоубийство на дъщеря си – събитие, което хвърля сянка върху иначе бляскавия ѝ образ. Четири години по-късно бракът приключва, а двамата открито признават за взаимни изневери.
След раздялата Бардо се впуска в поредица от шумни афери – с женения Жилбер Беко, със Саша Дистел, а по време на снимки през 1959 г. среща втория си съпруг Жак Шарие. Бременността ѝ се превръща в тежка лична драма. В автобиографията си тя описва този период с ужасяваща прямота – удряла се е в корема, молела е лекарите за смъртоносна доза морфин, за да прекъсне бременността, но срещала отказ. За нея нероденото дете било „като раков тумор“, а по-късно ще признае, че би предпочела да роди куче, а не син.
През 1962 г. Бриджит Бардо се разделя с Шарие и доброволно се отказва от попечителството над сина си Никола – решение, което и до днес предизвиква противоречиви реакции. Следват романси с Уорън Бийти, Серж Генсбур и още един брак, докато през 1992 г. актрисата не среща Бернар д’Ормал – бизнесмен и бивш съветник на крайнодесния Национален фронт.
Именно с него, изглежда, Бардо намира покой. Двамата остават заедно до края на живота ѝ – доказателство, че дори жената, превърнала се в символ на еротиката и свободата, е търсела нещо далеч по-просто и трудно постижимо: стабилност и разбиране.
Оттеглянето ѝ от киното в разцвета на кариерата и последвалата ѝ отдаденост на каузата за защита на животните само затвърждават образа ѝ на жена, отказала да бъде пленник на собствената си красота – дори когато цената за това е самота, скандали и обществено неразбиране.
