В интервю за Информационна агенция АНОНС директорът на Куклен театър – Русе Теменуга Хараланова – актриса с над 35 главни роли, част от трупата на театъра от 1988 г. и негов директор от 2009 г. – прави равносметка на една от най-динамичните и успешни години в историята на институцията. Носителка на наградата „Русе“ за творчески постижения и номинирана за „Куклар“, тя говори за мащабните продукции, международните отличия, променящата се публика и амбицията, с която театърът посреща 2026 година.
Ако трябва да опишете тази година, почти към края си, с едно представление в афиша – кое би било то и защо точно него?
Трудно ще ми бъде да отговоря с едно представление, защото всички наши спектакли са прекрасни, откъдето и както и да ги погледнеш, за който и да е таргет. Но като цяло бих наблегнала и бих казала, че това е предпоследното ни представление за годината – „Аладин и вълшебната лампа“, което беше на 14 ноември.
Това е мюзикъл с кукли и най-мащабната продукция в историята на театъра. Актьорите пеят на живо, играят с кукли и танцуват. Режисьор е Тодор Вълов, сценографията е дело на Диляна Асенова, музиката – на Пламен Мирчев-Мирна, хореографията – на Зорница Петрова. Това е мащабна продукция, реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Може би така бих обобщила годината с един спектакъл, но в никакъв случай не искам да пренебрегвам и другите ни представления. „Снежна“ – премиера на нов детски спектакъл по класическата приказка, спечели много награди на Международния куклен фестивал в Босна и Херцеговина. Там получихме награда за сценография за Димитър Димитров, който е и режисьор на спектакъла, както и актьорска награда за Радинела Тотева – признания, които много ни радват.
Другата премиера, която се състоя през май месец и също ни донесе огромно удовлетворение, е „Гара любов“ – аудиосетивен, невизуален спектакъл за възрастни. Това е изключително преживяване. Нашата цел беше да стимулираме емпатията в хората – зрящите да се „обуят в обувките“ на незрящите, ако мога така да се изразя. В спектакъла се случиха още много интересни и въздействащи неща.
Изброихте много успехи в рамките само на една година, но всеки успех е свързан с редица трудности. Кое беше най-трудното управленско решение, което взехте през тази година?
Аз вземам решенията си, след като се допитам и до хората. Много е важно директорът да не се вживява в ролята на някаква авторитарна фигура. Трудностите бяха от друг характер, но темата е много пространна и в навечерието на Новата година не ми се иска да навлизам в нея.
Мога да кажа, че заедно се справяхме с трудностите, както заедно постигахме и успехите. Смея да кажа, че не съм имала наистина трудни решения.
Как се промени публиката на кукления театър през всички тези години? Какво започна да очаква и какво да търси?
В динамично развиващото се време, в което функционират театрите, ние трябва да търсим новото. Децата днес живеят по един много различен начин – в свят на технологии, които стремглаво се развиват.
Ние няма как да останем в миналия век, защото няма да бъдем актуални – няма да ни гледат, ще ни подминават. Затова трябва да се развиваме и да бъдем в крак с времето. Нашите спектакли са визуално красиви, с модерна техника, която прави сценичния свят изключително красив, уникален, вълнуващ и запомнящ се. Радваме се на все повече и повече публика.
Кой момент или успех през сезона ви убеди, че кукленият театър има все по-важна роля?
Когато тръгваме да работим и да създаваме спектакли, ние не тръгваме с презумпцията да бъдем наградени. Ние правим това, което трябва, и се случва това, което трябва.
Разбира се, наградите са много хубаво нещо – те са оценка за нашата работа и ни дават стимул да продължаваме да работим за негово величество малкия зрител и неговия родител.
С каква амбиция поемате към новата година – 2026-а, която ще настъпи след няколко часа?
Няма да издавам какво точно предстои. Всичко, което идва, е много интересно и вълнуващо – нови спектакли и инициативи, но няма да ги разкривам сега.
Надявам се новата година да бъде по-лека за културата, да няма стрес и екстремни ситуации. Това е тема за друг разговор. Пожелавам здраве за всички – за семействата и за колегите. Ние ще продължим да се отдаваме на работата си така, както досега.
