Смес от празнична еуфория и дълбоко вкоренен страх от поскъпване беляза първите дни на България в еврозоната. Така водещият испански вестник El País описва историческата промяна, настъпила на 1 януари 2026 година. В обширен репортаж от София, изданието не спестява критичните детайли за икономическата реалност у нас – от „скритата“ инфлация до масивното наливане на неясни капитали в имотния пазар.
„Изтеглих 100 евро, за да разгледам банкнотите и после да празнувам“, споделя пред изданието 58-годишната програмистка Марияна Валкова, която е сред ентусиастите, посрещнали новата валута с хоро в центъра на София. Но зад фасадата на празненствата и прожектираните евромонети върху сградата на БНБ, El País разкрива една по-тревожна картина на икономически дисбаланси.
Най-скандалният факт, който испанските журналисти извеждат на преден план, е признанието за
огромния обем налични пари, които са сменили формата си в последните месеци.
Според бившия финансов министър Асен Василев, цитиран от медията, левовите банкноти и монети в обращение са намалели със 7,5 милиарда евро (близо 15 млрд. лева) само за една година.
Тези пари не са се изпарили – те са напомпали цените на активите. „Жилищата поскъпнаха с 50%, тъй като много хора смятаха, че това е моментът да купят, преди цените да скочат с еврото“, признава Василев пред El País.
Този процес на „изсветляване“ на капитала на практика направи жилищата недостъпни
за голяма част от работещите българи, създавайки класически имотен балон точно на входа на еврозоната.
Докато институциите се хвалят с овладяна инфлация от 5%, обикновените граждани усещат съвсем друга реалност. „При много храни и стоки от първа необходимост поскъпването е около 20%; хората го усещат, дори статистиката да не го показва“, коментира 34-годишният застрахователен брокер Траян Дамянов. Неговият скептицизъм е представителна извадка за близо половината българи, които според Евробарометър са били против смяната на валутата.
Търговците също признават натиска.
„Доставчиците вече ни увеличиха разходите, така че го направихме и ние“,
откровенa е Мария Дончева, собственик на заведение, пред испанските репортери. Този „верижен ефект“ на поскъпване опровергава оптимистичните прогнози, че преходът ще мине без ценови шок.
El País не пропуска да отбележи и абсурдната политическа ситуация, в която България приема единната валута – в условията на служебна власт, очакване на „осми избори за четири години“ и пресни спомени от декемврийските протести на „Поколението Z“ срещу корупцията.
Изданието припомня, че България остава държавата с най-нисък доход на глава от населението в ЕС
(11 330 евро за 2024 г.), което прави всеки инфлационен натиск социално експлозивен. Въпреки това, бизнесът остава оптимист. Очакванията са малките и средни предприятия да спестят около 500 млн. евро от валутни превози, а туризмът, генериращ 8% от БВП, да получи мощен тласък.
Дали „европейското семейство“ ще донесе обещания просперитет или ще задълбочи социалното неравенство чрез ценови шок – това е въпросът, който El País оставя отворен, докато българите се редят на опашки пред банките, не само за да обменят левове, но и за да купуват злато като застраховка срещу бъдещето.
