Скандалът около опозорения бивш принц Андрю постави британското кралско семейство и неговите непрозрачни финанси под светлината на прожекторите, като в следващите месеци се очаква парламентарно разследване.
Това бележи значителна промяна към по-голям контрол върху кралските дела след десетилетия на почитание към вековната монархия.
Комисията по публични финанси на парламента (Public Accounts Committee) ще започне по-късно тази година разследване след информации, че Андрю Маунтбатън-Уиндзор е плащал само символичен „пиперкорн“ наем за Royal Lodge — 30-стайно имение в имението Уиндзор — откакто се е нанесъл там през 2003 г.
Андрю окончателно напусна имота на 2 февруари след нова вълна от скандални имейли, публикувани от американските власти миналата седмица, които разкриха подробности за близките му връзки с осъдения американски сексуален престъпник Джефри Епстийн.
Миналата година крал Чарлз III лиши по-малкия си брат от всички кралски титли и отличия на фона на нарастващото възмущение от приятелството на Андрю с Епстийн.
Имението Уиндзор се управлява от независимата компания за недвижими имоти Crown Estate — търговска структура, която функционира отделно от правителството и кралското домакинство. То не е частна собственост на монарха, а печалбите му постъпват изцяло в държавната хазна.
Датата на парламентарното разследване все още не е известна, но в писмо до Crown Estate председателят на комисията Джефри Клифтън-Браун заяви, че депутатите са „загрижени“ дали условията на наемния договор за Royal Lodge „осигуряват най-добра стойност за парите“.
„Всеки намален доход … намалява годишния излишък на Crown Estate и следователно би представлявал разход за данъкоплатците“, добави той, като постави поредица от въпроси относно тези договорености.
Сега Андрю се е преместил в имот в имението Сандрингам в отдалечения източен Норфолк, който е частна собственост на краля, като Чарлз финансира преместването на брат си, неговия наем и разходите му за живот.
Но тези разкрития хвърлиха светлина върху сложните финансови договорености на кралското семейство.
Разследването „бележи промяна в конституционния баланс между парламента и монархията“, заяви Франческа Джаксън, докторант, изследващ конституционната монархия в университета Ланкастър.
„Дълго време монархията избегна контрол, но нещата се променят“, каза тя пред АФП.
Норман Бейкър, бивш депутат от Либералдемократическата партия, се съгласи, че ситуацията около Андрю е „отворила вратата“ за по-задълбочено поставяне под въпрос на монархията.
Новата му книга „Royal Mint, National Debt: The Shocking Truth about the Royals“ разглежда „реалната цена“ на монархията за британските данъкоплатци.
Нарастващи разходи
Sovereign Grant — годишната публична субсидия за работещите членове на кралското семейство — е нараснала драматично от 2011 г., когато формулата за финансиране беше променена, за да бъде обвързана с печалбите на Crown Estate.
В момента кралското семейство получава обратно от Министерството на финансите 12% от печалбите на Crown Estate.
„Официалната субсидия беше 7,9 милиона паунда годишно през 2011 г. Четиринадесет години по-късно е 132,1 милиона паунда. Не е нужно да си републиканец, за да сметнеш подобно увеличение за неприлично“, каза Бейкър.
Голяма част от увеличението се дължи на неочаквани приходи от отдаването под наем на морското дъно на Великобритания, което е собственост на имението, за изграждането на вятърни паркове, което е повишило печалбите.
Парламентарни документи показват, че се очаква субсидията да нарасне още повече — до 137,9 милиона паунда през 2026–2027 г.
Бейкър твърди, че увеличението противоречи на заявената цел на краля за „свита монархия“.
„Това, което той има предвид, е по-малко хора на балкона на Бъкингамския дворец. Е, и какво от това? Нямаме свити разходи. Разходите нарастват неумолимо всяка година“.
Но поддръжниците на монархията възразяват, като посочват, че печалбите на Crown Estate, които се превеждат в Министерството на финансите, са нараснали от около 240 милиона паунда през 2011–2012 г. до рекордните 1,1 милиарда паунда през 2024–2025 г.
Според правителствения уебсайт Crown Estate е внесло 5 милиарда паунда в държавната хазна през последното десетилетие.
„Монархията е невероятна сделка“, заяви кралският коментатор Ричард Фицуилямс.
Той твърди, че изчисленията на разходите пренебрегват фактори, които не могат да бъдат количествено измерени, особено глобалното влияние на монархията и нейната „мека сила“.
Фицуилямс посочи ролята на краля в приемането на президента на САЩ Доналд Тръмп в Уиндзор миналата година по време на търговски преговори като пример за широкото влияние на монархията.
Данъчни въпроси
Бейкър обаче посочи и кралските данъчни облекчения като допълнително доказателство за липсата на финансова прозрачност.
Сред тях са освобождаването от данък наследство, както и от корпоративен данък и данък върху капиталовите печалби за херцогствата Корнуол и Ланкастър — частните имения, които генерират доходи както за краля, така и за наследника на трона, принц Уилям.
И двамата плащат данък върху доходите от приходите на техните херцогства, но сумите не се оповестяват, въпреки че когато Чарлз беше наследник на трона, той разкри колко данък е платил.
„В крайна сметка британците остават в неведение относно истинската цена на своята монархия“, заяви Бейкър.
