Обществото в момента е като един тревожен мозък. Имаме много информация, но тя не е знание. Когато отговорите не са ясни, хората започват да запълват празнотите по най-различни начини. Това заяви психологът Александра Петрова в „Интервюто в Новините на NOVA”. Тя коментира какво може да се научи за нашето общество от случая „Петрохан – Околчица”.
По думите ѝ, когато в една държава съществува традиционна институционална недоверчивост, всяка информация лесно бива поставена под съмнение. „Ние имаме традиция да не вярваме на институциите. В предходния обществен строй хората бяха свикнали някой друг да взема решенията и информацията вместо тях, да се пазят тайни и никой да не знае какво точно се случва”, посочи Петрова.
Според нея днешното общество функционира като тревожна личност, която търси бързи и категорични отговори. Когато те липсват, се стига до т.нар. когнитивно плато – състояние, при което има налична информация, но и много „бели петна”. Именно тогава хората започват да запълват липсващите части със собствени интерпретации.
Психологът обясни, че при висока тревожност се засилва и групирането по морални интереси. „Във всяка група мненията се нажежават и се стига до радикализация. Групата се превръща в голям защитник на своите членове”, отбеляза тя.
Петрова отбеляза, че огромният поток от информация, не води до яснота, а до т.нар. когнитивно надценяване – усещането, че знаем много, без това реално да е знание. „Цялото общество се явява като тревожен човек, който тича на посоки, хваща всяка информация и става още по-тревожен. В крайна сметка действа в още по-грешни посоки”, каза тя.
Психологът коментира как родителите на децата, които са имали връзка с групата на Ивайло Калушев през годините, считат, че водещата версия за масово убийство и самоубийство на жертвите не е вярна. „Това също е психологически феномен, свързан с пристрастност и релативна култура. Когато човек е част от група и е възприел нейните възгледи, той изгражда много сериозни убеждения. Никой не може изведнъж да ги промени, защото това означава разпад на личността”, обясни Петрова.
По думите ѝ промяната изисква дълъг процес на осмисляне и търсене на причинно-следствени връзки.
