Бившият професионален футболист Драгош Фирцулеску е гост в новия епизод на АНОНС CAST. Румънският футболист, който изгради част от кариерата си в България, разказва откровено за трудния път към професионалния футбол, за грешките в кариерата си и за живота след края на футбола.
Фирцулеску е роден през 1989 година в Бъйлещи, близо до Крайова, Румъния. Започва да играе футбол едва на 10 години, но още от самото начало пътят му е изпълнен с лишения и компромиси.
„Бях на 10 години, когато започнах да се занимавам с футбол. Пътувах 60 километра без майка ми и баща ми. Живеех в една стая, а в другата стая живееше една баба. Така живях три години“, спомня си той.
Детството му минава между училището и тренировките. Майка му поставя ясни условия – без добри оценки няма футбол.
„Майка ми беше много строга и ми каза, че ако нямам хубави оценки, ще се върна вкъщи. Пишех домашните си до 1–2 часа през нощта. Сутрин ставах в 7, ходех пеша или с трамвая до стадиона, но се страхувах да не дойдат контрольорите, защото нямах пари за билет.“
Пътят в професионалния футбол
През кариерата си Фирцулеску играе в няколко държави – Румъния, България, Унгария, Кипър и Индия. Носил е екипите на отбори като „Динамо“ (Букурещ), „Пандури“, „Берое“, „Дунав“ (Русе), „Славия“ (София) и други.
В България идва на 27 години, когато подписва с „Берое“ (Стара Загора). След тежка контузия по-късно преминава в „Дунав“ (Русе), където съдбата го среща и с бъдещата му съпруга Мария Велчева.
По думите му, увереността е била ключова за оцеляването в професионалния футбол.
„Винаги съм вярвал в себе си. Няма значение в коя съблекалня влизам – аз знаех, че съм най-добрият. Дори да се изправя срещу Меси, пак си мислех, че съм най-добрият.“
Един от най-запомнящите се моменти в кариерата му е мачът срещу „Стяуа“ (Букурещ), когато на стадиона има десетки хиляди фенове.
„Час и половина преди мача излязохме на терена. Когато се върнахме в съблекалнята и след това пак излязохме – стадионът вече беше пълен. Влизаш в тунела, чуваш виковете на публиката… това е атмосфера, която не може да се опише.“
Грешките по пътя
Фирцулеску признава, че в младите си години е правил и много грешки.
„По време на мач бягаш 10 километра, дробът ти е леш, а вечерта отивам на дискотека, пия бутилка уиски, редбули… Да не забравяме, че жените в България са много красиви“, казва той с усмивка.
Той обаче подчертава, че семейството е това, което го е стабилизирало.
„Щастлив съм, че Мария успява да ме търпи, защото съм тежък характер. Родителите ми казват, че имам късмет с нея. Моят успех е и заради нея – без нея нямаше да стигна до този етап.“
Двамата имат дъщеря – Даная-Мария.
Животът след футбола
В началото на 2024 година Драгош Фирцулеску прекратява професионалната си кариера. Признава, че преходът не е бил лесен.
„Когато приключих с футбола, изпаднах за момент в депресия. Изведнъж имаш много време, а нямаш какво да правиш.“
Решението идва естествено – отново футболът.
През юли 2024 година той открива собствена детска футболна академия – „Интер-Русе“.
„Преди като футболист мислех само за себе си. Сега имам 100 деца, за които да мисля, още 200 родители… малко е тежко, но това е нещо, което харесвам. С всеки изминал ден обичам работата си повече.“
Днес той е убеден, че мястото му е в България.
„Всички знаят, че където е семейството, там ти е мястото. Щастлив съм в Русе и България.“
