Загиналият край хижа „Петрохан“ Ивайло Калушев е бил погребан в събота. На церемонията в Централните софийски гробища са присъствали около стотина негови близки и приятели.
Първоначално било планирано погребението му да бъде в неделя, но след като съобщението се разпространило в социалните мрежи, семейството му решило да промени деня, за да могат близките да се простят с него, без да бъдат притеснявани, съобщава OFFNews.
На церемонията прощални думи са казали поетът Румен Леонидов, майката на загиналия с Калушев Николай Златков Ралица Асенова и главният редактор на OFFNews Владимир Йончев. Писмо е имало и от Асен Асенов, който е приятел на Калушев от 33 години.
Ето какво гласи то:
Кой е Иво Калушев?
(моят скромен принос към портрета на неговата личност след 33 г. приятелство)
Иво е необятна система от качества и знание, но днес избирам да говоря само за неговата щедрост.
Всичко в България е бързо и кратко – ще следвам ритъма!
Но все пак – налага се да говоря за щедростта на Иво в нейната необяснима безкрайност, а това е невъзможно.
Иво е непознато като мащаби на щедрост същество. Не гледайте на неговата щедрост само в контекста на материални жестове. Този аспект винаги ме е изумявал с мащаба си, но той не беше интересен…
Материалната щедрост е почти невидима част от цялостната му система на щедрост, която той проявява към всеки, към всеки един човек, способен на… човечност.
За разлика от мен Иво експериментално е благосклонен даже към лъжльовци, ако имат свръхразвити други качества.
Към ученици и приятели обаче е напълно безкомпромисен на тема лъжа.
Не мисля, че е възможно да съществува по-прощаващ и по-приемащ човек от Иво. Той е прощавал дори на хора, които са се отнасяли отвратително към него, ако са осъзнали и са се извинили. Това винаги го прави двойно по-щедър към тях.
Иво вярва в хората, с които се захване – в доброто у тях и никога не се отказва от тях, дори когато изглеждат безнадеждни.
В разговори за напълно безнадеждно изглеждащи хора в „стандартите“ си за истина, той е настоявал, че има надежда и ще се бори за тях.
Иво учи на щедрост – за времето, прекарано до него успях да разбера, че постигането на безусловната любов става само ако успееш да бъдеш искрено щедър. И тази щедрост идва от сърцето ти. Не е търсена. Не е искана – дадена е с любов.
Знам само, че когато бъде убит такъв човек, се убива смисъла, но знам също, че това което ще го направи искрено щастлив е всички ние да бъдем по-щедри – най-вече на вяра, на доверие, на любов, на истина!
За мен е неизмерима чест Иво!
Последният ти урок за непривързаност е хеви метъл!
Благодаря ти с цялото си сърце!
Обичам те безкрай!
P.S. Най-голямото показно, което си ми правил някога за това кой си и какво можеш е Ники!
Така и никой не отиде да пита Гранична полиция как така ги тренираше 22 годишен младеж? Да ги питат в името на истината, както винаги казва Иво.
Чакам с огромно нетърпение!
Иво, това което написа, че повече не се издържа в тази кочина много хора вече го разбраха.
Жертвата която дадохте, за да го разберат другите не се побира в моя малък мозък.
Обичам те безкрай!
Имам изключителния лукс (като за лигльо) да бъда твой приятел!
Публикация на поета Румен Леонидов във фейсбук гласи:
ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ
Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие…
Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени.
Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено.
Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено…
Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас.
Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!
Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен.


