Дългогодишният волейболист на Добруджа 07 Светослав Арнаудов говори откровено пред „Спортен АНОНС“ за пътя си от Русе до Добрич, за цената на успеха, тежките моменти и големите победи. В интервюто той разкрива защо дисциплината е по-важна от таланта, как се преодоляват контузиите и защо семейството остава най-голямата опора извън игрището.
Пътят към успеха рядко е прав – а за Светослав Арнаудов той минава през години труд, постоянство и вярност към отбора. Волейболистът, превърнал се в символ на Добруджа 07, споделя своята история с откровеност и реализъм.
Родом е от Добрич, но от 15 години играе в Добрич, който се превръща в негов дом.
През годините Арнаудов трупа опит в различни клубове, но именно в Добрич намира среда, която го развива:
„Работил съм с много добри специалисти и от всеки съм взимал по нещо. Всеки попива най-доброто от треньорите.“
Една от най-силните му позиции е свързана с труда:
„Колкото и талант да имаш, ако не се трудиш всеки ден в залата, няма как да се получат нещата.“
Той подчертава, че много таланти са останали нереализирани именно заради липса на постоянство.
19-годишен добричлия покори света: Диян Димитров мачка всички в кикбокса
Спортът не е само победи – има и тежки дни:
„Има моменти, в които си казваш ‘не мога’, но стискаш зъби и продължаваш. Това е начинът да стигнеш по-високо ниво.“
Силата на Добруджа 07 идва и от колектива:
„Имаме добра сплав между млади и опитни. По-опитните помагаме, а младите попиват.“
Най-яркият му спомен остава първата купа с отбора:
„Залата гърмеше, имаше над 2500 души. Уникално преживяване, което искам да се повтори.“
Кариерата му не минава без изпитания:
„Имах тежка контузия на коляното и шест месеца възстановяване. Но след това се върнах още по-силен.“
Днес приоритетите му са различни:
„Гледам да обръщам повече внимание на семейството и децата ми. Те са най-важното.“
И с реализъм добавя: „Идват по-млади момчета. Моето време постепенно отминава, но мога да помагам.“
