Всички ние в България имаме огромна нужда от култура, духовност и образование. Те не се отнасят само до един исторически период, определена година, политическа конюнктура и поколение, а са минало, настояще и бъдеще. Това заяви държавният глава Илияна Йотова на церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, на която удостои с Почетния знак на президента дейци на културата и образованието. На събитието присъстваха министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев и министърът на културата Евтим Милошев.
Отличията са не само институционално признание, подчерта в приветствието си президентът Йотова. „Днес от името на целия български народ ви казвам благодаря и поклон пред вашата дейност и талант, пред вас като хора и общественици, които дават толкова много за културата и духовността на България“, обърна се към отличените държавния глава. Илияна Йотова открои техните впечатляващи биографии. „Посвещавате таланта си на това всички заедно да градим българската идентичност“, отбеляза тя и допълни, че именно българската идентичност ни е нужна, за да се справим с днешните предизвикателства. „Когато човек се отърси от злобата на деня, иска да има криле, с които да се извиси до върха, който вие сте постигнали“, посочи президентът Йотова.
Държавният глава изрази убеденост, че в рамките на настоящото правителство ще има изцяло нов подход към културата, образованието и духовността в България, така че за култура да не се говори последно, образованието да не е между другото, а те да бъдат основни приоритети на българската държава.
За приноса му като активен деятел на съвременното общонародно читалищно дело и за ролята му в развитието на българските народни читалища и съхраняването на читалищните традиции беше отличен общественикът и дългогодишен секретар на Образцовото народно читалище „Заря – 1858″ в Хасково Александър Милушев. Държавният глава подчерта значимата роля на уникалната българска институция читалище и напомни, че през тази година се отбелязват 170 години общонародно читалищно дело, чието честване е под патронажа на президента, и 115 години от създаването на Съюза на народните читалища. Тя изказа благодарност на Александър Милушев за работата му със самодейци, постигнали национална и международна слава.
Поетът, публицист, общественик и директор на Националния литературен музей Атанас Капралов получи Почетния знак на президента за неговата значима литературна, публицистична и обществена дейност, за заслугите на творчеството му и на активната му ангажираност към съхраняването на традициите и авторитета на съвременната българска литература. Президентът подчерта, че в технологичния 21 в. хуманитарните науки ни връщат към човешките добродетели.
Д-р Веселин Александров беше удостоен във връзка с неговата общественозначима дарителска дейност и за активния му принос към съхраняването и утвърждаването на културно-историческото наследство на България, на родовата памет и на българската национална идентичност. Д-р Александров, дарява екземпляр от първото издание на творбата на Георги Раковски „Ключ Бълга́рскаго язика́“ на Националния исторически музей. Разделихте се със семейна безценна реликва, обърна се към него Илияна Йотова и подчерта, че този акт е символ на истинско родолюбие. „Не крещящите лозунги, не патриотарството, не изхабените думи, а един жест, който говори много повече от всичко“, допълни тя.
За нейния значим академичен принос в областта на културата и в развитието на българската школа по стенна живопис, както и за големите ѝ заслуги към съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на България, отличена бе проф. д-р Елена Кантарева. „С Вашия талант и амбиция, научна работа и проекти успяхте да увлечете много хора“, посочи Илияна Йотова и открои работата на проф. Кантарева в Пловдивската базилика, която днес е българска гордост и събира хора от цял свят, които знаят, че България не е само страна на повече от 13 века с дълга и славна история, а е цяла цивилизация.
Д-р Иван Ангелов беше награден за приноса му в областта на културата и образованието и по повод неговите заслуги към утвърждаването на библиотечното дело, съхраняването и популяризирането на културно-историческото ни наследство. Обръщайки се към него, президентът Йотова подчерта, че библиотеките са място, където тишината носи знание, знанието – самочувствие, самочувствието прави идентичността, а тя ни крепи в дългата ни история. „Няма нищо по-добро от това да научим децата си какво означава книгата, да усетят аромата й, да докоснат хартията и да знаят, че отварят един огромен прозорец към целия свят и към познанието за него“, изтъкна държавният глава.
Митко Щерев беше отличен за значимия му цялостен принос като изтъкнат и признат музикант, композитор, аранжор и продуцент, както и за активната му роля в творческото обогатяване, развитие и утвърждаване на съвременното българско музикално изкуство.
„Имате особени отношения с времето. Секунди, минути, часове, дни, години не означават нищо за Вас, защото никога не влязохте в рамката на времето и го превърнахте в свой слуга“, отбеляза президентът Йотова. Тя посочи, че има едно щастливо поколение, израснало с песните му, които и до днес знае наизуст. Тези текстове са дълбоко в душите ни. Те не са само познание, а част от самите нас, допълни тя.
На церемонията, в присъствието на посланика на Китайската народна република у нас Дай Цинли, беше обявено, че с Почетния знак на президента Илияна Йотова отличава проф. Гъ Джъцян – преподавател по български език, обучил поколения българисти в Пекинския университет за чужди езици. Отличието се връчва за неговия дългогодишен академичен принос и преподавателска дейност в областта на българския език и литература, както и за заслугите му към популяризирането на българското културно наследство и развитието на приятелските отношения между Република България и Китайската народна република. Почетният знак ще бъде връчен на проф. Гъ Джъцян на официална церемония в Пекинския университет за чужди езици от посланика на Република България в Китайската народна република Андрей Техов. Държавният глава изказа благодарност за работата на проф. Гъ Джъцян и припомни посещението си в Пекинския университет за чужди езици през октомври м.г., където се срещна със студенти, които владеят български език. Тя посочи, че тези млади хора са рецитирали поезия и са пели български песни. Китайските им имена имат и български еквивалент. „Проф. Гъ Джъцян предава не само познанието по езика, не само ги запознава с основната история или литература на България, той е вселил в душата им любов, обич, познание към нашата култура, с огромно влияние върху много страни, които и днес съществуват и като писменост, и като култура, и като литература, и като духовност“, заяви Илияна Йотова.
От името на наградените Атанас Капралов изказа благодарност за връчените отличия. Той напомни за думите на акад. Дмитрий Лихачов, че България е държава на духа. Тази държава на духа, по думите му, оцелява във вековете благодарение на своята писменост, език и култура.
****
Александър Милушев е уважаван общественик, деятел на културата и творец-хореограф от Хасково. Той е най-дългогодишния секретар на Образцовото народно читалище „Заря – 1858″ в Хасково. Заема поста от 2002 г. и за този период модернизира и допринася за утвърждаването му сред водещите за страната читалища. Постига значими успехи като хореограф и художествен ръководител на Танцов ансамбъл „Зорница“ при читалище „Заря“ и други местни фолклорни формации. Основател и ръководител е на утвърдени национални и регионални творчески фестивали и конкурси в областта на народните песни, старите градски песни, на народните и съвременните танци. Член е на Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища.
Атанас Капралов е изтъкнат български поет, публицист и общественик. От 2017 година е директор на Националния литературен музей, който през тази година отбелязва 50-годишен юбилей. Автор е на множество стихосбирки, книжки за деца, сборници със спомени и други. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли. По негови стихове хитове изпълняват утвърдени естрадни изпълнители. Творчеството му е превеждано на множество езици и представяно в Лондон, Чикаго, Париж, Виена. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Българския ПЕН център.
Д-р Веселин Александров е български лекар, живеещ във Франция, общественик, дарител и радетел за съхраняването на културно-историческото наследство на България. През 2025 г. д-р Александров осъществява дарение в Националния исторически музей – екземпляр от първото издание на творбата на българския революционер Георги Раковски „Ключ Бълга́рскаго язика́“, предаван век и половина в рода на д-р Александров като семейна ценност. Дарението се отличава с висока обществена значимост и отговорност към българската памет.
Проф. д-р Елена Кантарева е авторитетен художник-реставратор, доцент по иконопис и технология и техника на живописта. Тя притежава над 30-годишен професионален опит в областта на опазването на културното наследство на България. Преподавател е в специалност „Стенна живопис“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Проф. Кантарева участва в проектирането и изпълнението на стенописи и на икони за храмове в цялата страна. Успешно реализира и участва в проекти и инициативи, насочени към съхраняването и представянето на историческите и културни богатства на страната ни. Автор е на множество научни трудове.
Д-р Иван Ангелов е общественик и радетел за развитието на библиотечното дело у нас. Дейността му е насочена към развитието на културата и опазването на културното наследство. Дългогодишен общински съветник е във Великотърновския общински съвет. От 2000 г. до 2019 г. е директор на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, Велико Търново. Създава условия библиотеката да се превърне във водещ модерен информационен и културен институт.
Митко Щерев е изтъкнат български композитор, аранжор и пианист, роден в Ямбол. През 1974 г. създава емблематичната група „Диана Експрес“ и над 10 години е свързан изпълнителски и творчески изцяло с нея, като пише почти цялата ѝ музика. Автор е на множество популярни песни, изпълнени от Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Мими Иванова и др. Негови песни са издавани в Русия, Чехия, Германия, Франция, Холандия и Италия. Автор е на музиката на знакови български филми. Избран е за филмов композитор на столетието от Съюза на филмовите дейци.
Проф. Гъ Джъцян e преподавател по български език, обучил поколения българисти в Пекинския университет за чужди езици, където завършва специалност „Българистика“ през 1975 г. Специализирал е „Български език“ в София и е работил по въпросите на образованието в посолството на Китайската народна Република у нас. От 1999 г. е хабилитиран като професор. Заемал е длъжността завеждащ катедра „Българска филология“ в Пекинския университет за чужди езици. Води курсове в бакалавърски и магистърски по специалностите: Практически български език, Странознание на България, Изкуство на превода, Стилистика, Фразеология и Лексикология. Автор е на научни трудове, посветени на българския език, на учебници, четива и христоматии. Има над 30 научни публикации, свързани с българистиката и осъществява активна преводаческа дейност. От 2014 г. до 2018 г. е директор от китайска страна на Института „Конфуций“ в София.
