Министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан коментира пред БТА отражението на политическата ситуация в България върху двустранните отношения, отбелязвайки, че наличието на стабилно правителство в България, е жизненоважно за осъществяването на дългосрочни проекти между двете държави. Преди посещението си в България, което включва както участие в среща на върха в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), така и срещи на държавно равнище, Фидан даде първото си интервю пред българска медия за Българската телеграфна агенция (БТА).
„Това че в София има силно правителство с продължителен хоризонт е от жизненоважно значение не само за благосъстоянието на страната, но и за стабилността на Балканите и бъдещето на съвместните ни проекти. Тази ситуация ще позволи много по-бързо и решително да стигнем до резултати по стратегически проекти, които останаха без развитие във времето, или по такива, за които е необходимо дългосрочно планиране в областта на енергетиката, логистиката, сигурността. Освен това възможностите, които дава едно стабилно правителство, са изключително важни за благосъстоянието и подобряването на качеството на живот както за българския народ, така и за всички групи от него, сред които са и българските турци, с които споделяме общи корени“, заяви министърът на външните работи на Турция пред БТА в Анкара.
Хакан Фидан подчерта готовността на Турция да си сътрудничи с България в областта на енергетиката и подобряването на енергийната инфраструктура.
„Увеличаването на капацитета на газоподаването от Турция към България е от стратегическо значение не само за двустранните ни отношения, но и за енергийната сигурност на Източна Европа. Особено когато вземем предвид увеличаващите се енергийни нужди на страните в региона, включително и на Украйна, виждаме необходимостта от увеличаване на капацитета, който е наличен към настоящия момент. В момента капацитетът за газоподаване от Турция към България не е достатъчен за изпращането през България на исканите допълнителни количества. Наясно сме, че са необходими допълнителни инвестиции от страна на България. Готови сме да работим заедно, за да направим ги направим възможни“, заяви Фидан.
Външният министър на Турция коментира и възможността за преразглеждането на договора между турската енергийна компания „Боташ“ и българската „Булгаргаз“.
„Турция и България винаги са били доверени партньори в областта на енергетиката в нашия регион. Освен двустранно сътрудничество договорът между „Боташ“ и Булгаргаз“ включва инфраструктура, която ще допринесе и за енергийната сигурност на Европа. От дълго време тази тема е обсъждана от двете компании чрез конструктивен диалог. Те са в контакт за преразглеждане, водено от принципа за постигане на взаимна изгода, защита на търговските и правните интереси на двете страни и в съответствие с актуалната ситуация. Нашата цел е, подписвайки всеобхватно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, което ще включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България, да развием още повече отношенията си“, каза Хакан Фидан.
Транспортната свързаност, увеличаването на капацитета на границите и възможността за разкриване на нови гранични пунктове също бяха сред темите, които бяха посочени като приоритет в двустранните отношения в контекста на изграждането на нови транспортни коридори в региона.
„Събитията през последните години много ясно показаха стратегическата важност на енергийната, транспортната и комуникационната свързаност. От гледна точка на сигурността и издръжливостта на глобалните вериги за доставка развитието на нови транспортни коридори вече не е избор, а необходимост. В този обхват Транскаспийският международен среден коридор Изток-Запад излиза на преден план като все по-сигурен и привлекателен маршрут. Турция приписва стратегическо значение на този коридор. Наред с това проекта за „Пътя за развитие“ (от Ирак към Турция – бел. ред.) и другите транспортни инвестиции целят търговията между Европа и Азия да стане по-бъза, сигурна и ползотворна. Турция се намира в сърцето на глобалната логистика и е ключова държава за свързаността. България е вратата, която се отваря към европейските пазари, към които водят тези транспортни коридори. Затова е важно тясното сътрудничество по улесняването на митническите дейности, увеличаването на капацитета на граничните пунктове, дигитализацията на процеса и ускоряването на процеса на пренос.
България е не само транзитна страна за този логистичен поток, преминаващ през Турция, но се откроява и като един от партньорите, които ще се възползват най-много икономически като логистичен и дистрибуторски център за тези маршрути. По време на посещението ми ще направим всички стъпки, които ще допринесат за тези проекти“, каза турският външен министър.
Фидан определи отношенията между България и Турция като изключително успешни. Сред примерите за това той открои целта за нарастване на търговския обмен до 10 млрд. долара и съюзничеството в рамките на НАТО.
Следва пълния текст на интервюто на Хакан Фидан пред кореспондента на БТА в Анкара:
– Господин Фидан, предстои Ви посещение в България. За последно бяхте в София през 2024 г. Как оценявате развитието на двустранните отношения оттогава до днес и кои според вас за значимите успехи в тях?
– През последните две години, които изминаха от предишното ми посещение в България, което беше през 2024 г., наблюдаваме изключително ползотворни отношения между двете държави, основани на добросъседството и съюзничеството в рамките на НАТО. Дори в моментите на политическа нестабилност бяха предприети действия, основани на добросъседството и държавническото мислене.
Константното нарастване на търговския обмен към целта от 10 млрд. долара, дейностите по модернизация на граничните ни пунктове, общата ни воля да работим по транспортни и инфраструктурни проекти, които осигуряват свързаност, са сред най-големите ни успехи в този период. Ние също насърчаваме реципрочното нарастване на инвестициите в България и Турция и подкрепяме това с двустранните ни контакти. Освен това проектите между двете страни, в чиято основа е дипломацията, насочена към хората и създаването на културни мостове, сближават още повече нашите два народа. През 2025 г. туристите от България, които са посетили Турция, са 2,8 млн. души. Възнамеряваме да увеличим още повече техния брой през следващите години.
– Сега страната ни е управлявана от ново правителство и нова политическа сила, която излъчи мнозинство. Как гледа Турция на тази промяна в България, с която е съсед и как това ще се отрази на двустранните отношения?
– След дългия период на коалиции и временни правителства в България се надяваме, че проявяването на политическата воля, която почива на стабилността, ще бъде от полза за българския народ и двустранните ни отношения.
Това, че в София има силно правителство с продължителен хоризонт, е от жизненоважно не само за благосъстоянието на страната, но и за стабилността на Балканите и бъдещето на съвместните ни проекти. Тази ситуация ще позволи много по-бързо и решително да стигнем до резултати по стратегически проекти, които останаха без развитие във времето или по такива, за които е необходимо дългосрочно планиране в областта на енергетиката, логистиката, сигурността. Освен това възможностите, които дава едно стабилно правителство, са изключително важни за благосъстоянието и подобряването на качеството на живот както за българския народ, така и за всички групи от него, сред които са и българските турци, с които споделяме общи корени.
– А как разглеждате резултата на партиите, които представляват българските турци, и днешната им роля?
– В България, която сред държавите на Балканите е с най-много хора, с които имаме общи корени, те се явяват един от най-важните аспекти на отношенията между България и Турция. Те създават не само непоклатим мост между двете ни държави, но в същото време представляват една от най-големите гаранции за демокрацията и обществения мир. Разбира се, че изпитваме задоволство от силното им представителство в парламента, до което води упражняването на демократичните им права. Най-голямото ни желание е хората, с които имаме общи корени (българските турци – бел. ред.), да продължат да допринасят за политическия, социалния, икономическия и културния живот със среда на мир и единство.
– Договорът между турската енергийна компания „Боташ“ и българската „Булгаргаз“ е сред темите на политически спорове в България. Как Турция гледа на това и готова ли е Анкара за предоговаряне на условията?
– Всъщност договорът между „Боташ“ и „Булгаргаз“ беше подписан през 2023 г. Когато бяха прекъснати покупките на газ от Русия, България беше изправена пред прекъсване на веригата на енергийни доставки и търсеше алтернативни източници. Това беше стратегически ход за подсигуряването на доставките на България.
В този период Турция възприемаше като (своя – бел. ред.) отговорност допринасянето за енергийните доставки и предложи необходимата подкрепа на своя съсед и съюзник България. Основната цел на договора беше да улесни достигането на България до различни източници и да допринесе за регионалната енергийна сигурност. Турция и България винаги са били доверени партньори в областта на енергетиката в нашия регион. Освен двустранно сътрудничество, договорът между „Боташ“ и Булгаргаз“ включва инфраструктура, която ще допринесе и за енергийната сигурност на Европа. От дълго време тази тема е обсъждана от двете компании чрез конструктивен диалог. Те са в контакт за преразглеждане, водено от принципа за постигане на взаимна изгода, защита на търговските и правните интереси на двете страни и в съответствие с актуалната ситуация. Нашата цел е, подписвайки всеобхватно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, което ще включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България, да развием още повече отношенията си.
– Войната на Израел и САЩ с Иран показа още веднъж значението на НАТО за региона – съюз, от който са част и България, и Турция. По какъв начин нашите две страни си взаимодействаха и взаимодействат от началото ѝ?
– Последните събития в Близкия изток поставиха на масата темата за това колко бързо може да се промени средата за сигурност, както и въздействието от разпростирането на заплахите от Източния фланг извън него. Бързата реакция срещу ракетите, насочени към Турция, още веднъж показа ефективността на Алианса, отбранителната роля, с която е натоварен за опазването на глобалната и регионалната сигурност, и необходимостта от единство и подкрепа между съюзниците.
Като стратегически партньори, които съставляват Източния фланг на Съюза Турция и България следят отблизо събитията. Военните ни организации са готови да разгледат допълнителните мерки, свързани със засилването и подкрепата на системите ни за въздушна и противоракетна отбрана. Под шапката на НАТО сме в пълна координация с властите в София по отношение на сигурността по границите, системите за ранно предупреждение и споделянето на разузнавателна информация. Продължаваме решителните си действия като съюзници в името на предотвратяването на покачването на регионалното напрежение .
В същото време в рамките Противоминната група в рамките на НАТО, която създадохме през 2024 г. съвместно с България и Румъния, се стремим да засилим оперативното ни сътрудничество. Допринасяме за това чрез човешки ресурс към сухопътните сили, базирани в България, и чрез части, които през определени периоди служат на Източния фланг на Алианса.
Като ключови съюзници, които осигуряват сигурността в Черно море и Източно Средиземно море, продължаваме да осигуряваме активен принос за засилването на отбранителните и възпиращите способности на НАТО в рамките на Алианса. Поставяйки на предни позиции Черно море и Балканите, искаме да изведем на още по-преден план сътрудничеството ни с България в областта на сигурността и отбраната.
– Един от поводите за посещението Ви у нас е срещата на министрите на външните работи в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Кои са темите и позициите, които за Турция е важно да представи на нея?
– Следвайки принципите за регионално приобщаване и всеобхватност, Турция отдава голямо значение на развитието на механизми за сътрудничество в региона. В тази връзка страната ни, която е сред държавите-основатели на ПСЮИЕ отдава голямо значение и на този формат. На тази среща на върха ще подчертаем, че страната ни е неделима част от Балканите, че сред приоритетите на турската външна политика е опазването на средата на сигурност и стабилност в региона, че е необходимо да намираме регионални решения на регионалните проблеми, че бъдещето на страните от региона е взаимно свързано, както и че е необходимо да продължаваме регионалното сътрудничество под шапката на ПСЮИЕ. Ще посочим също така, че поддържането на мира не може да бъде постигнато само с военни средства и както и значението на приобщаващия и конструктивен диалог, ползите от механизмите за консултации, които Турция е установила със страни от региона, по-специално чрез Балканската платформа за мир, както и как последните международни събития увеличиха значението на нашето регионално сътрудничество.
– През последните месеци проведохте редица двустранни посещения, при които повдигнахте въпроса за замразените преговори за членство на Турция в Европейския съюз. В навечерието на Деня на Европа темата беше издигната и на най-високо ниво в Турция. Оптимист ли сте за размразяването им? Какво е готова да подобри и какви компромиси е склонна да направи Турция по пътя към Брюксел?
– При последните контакти, които осъществихме, много ясно заявихме следното: членството в Европейския съюз продължава да бъде стратегически приоритет за Турция. Ще бъде грешка, ако предприсъединителният процес на Турция бъде разглеждан в контекста на конюнктурни и краткосрочни сметки.
През 1963 г. започнахме този процес, който имаше за цел да достигне до пълноправно членство. През 1996 г. въведохме Митническия съюз, който е стъпка към пълноправното членство.
Нашите икономически и търговски отношения с Европейския съюз са основен елемент от нашето всеобхватно партньорство. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Турция, а Турция е петият по големина търговски партньор на Европейския съюз. Като показател за тези силни икономически отношения, е достигането на обема на търговията между Турция и Европейския съюз през 2025 г. на приблизителни стойности от 233 милиарда долара. Следователно, нашите отношения са изградени върху солидна институционална основа и дълга история на търговска, икономическа и социална интеграция.
Последните и по-интензивни глобални сътресения, бързите трансформации и заплахите от много страни доведоха Европейския съюз до фундаментална трансформация. От сигурността до икономиката и търговията, ние стигнахме до предела на света, който познаваме и всички тези развития оказват дълбоко влияние върху Европейския съюз.
Днес, когато международната система претърпява голяма трансформация, е невъзможно Европейският съюз да продължи със сегашната си институционална структура. Успоредно с промените, които ще претърпи, и отношенията с нашата страна също ще бъдат преразгледани. Напредъкът в процеса на членство на Турция е в интерес както за нас, така и за Европейския съюз. Ние наблюдаваме, че тази промяна в мисленето отново се развива в Европейския съюз, като значението на Турция се откроява все по-силно всеки ден. Политическата воля за членството на страната ни трябва отново да поставена по ясен начин на масата. Освен това перспективата за членство трябва да бъде подкрепена с решителни стъпки, които да допринесат за нов напредък на процеса. В тази връзка ние сме готови да решим проблемите, които тегнат над нас. Отдаваме значение на развитието на отношенията ни с Европейския съюз във всеки аспект, водени от идеите за взаимната изгода, диалог и сътрудничество.
– Когато говорим за Балканите, отново на преден план идва свързаността – от гарантирането на веригите на доставки, през енергийната сигурност и транспортните коридори. Какво още може да бъде постигнато между България и Турция в това отношение?
– Последните събития показват колко е важна свързаността между държавите. По тази причина гледаме на подсилването на енергийните, транспортните и логистичните връзки не само като на икономически, но и на стратегически приоритет. В тази връзка има дългосрочни проекти, които бихме искали да осъществим с България.
В областта на енергетиката подсилването на енергийната инфраструктура за природен газ, развитието на интерконекторите, засилването на сигурността на доставките са сред общите теми в дневния ни ред. По отношение на транспорта полагаме усилия по отношение на процедурите при преминаването на границата, развитието на железопътния и транспорт и магистралите, развитие на логистичната инфраструктура.
Увеличаването на капацитета на газоподаването от Турция към България е от стратегическо значение не само за двустранните ни отношения, но и за енергийната сигурност на Източна Европа. Особено когато вземем предвид увеличаващите се енергийни нужди на страните в региона, включително и на Украйна, виждаме необходимостта от увеличаване на капацитета, който е наличен към настоящия момент. В момента капацитетът за газоподаване от Турция към България не е достатъчен за изпращането през България на исканите допълнителни количества. Наясно сме, че са необходими допълнителни инвестиции от страна на България. Готови сме да работим заедно, за да ги направим възможни.
По отношение на електрическата енергия също имаме важни свързващи проекти. Отдаваме голямо значение на проекта за пренос на зелена енергия и търговия между Турция, България, Азербайджан и Грузия. Надяваме се много скоро да започнем дейностите по проучването на възможностите за осъществяването му. За да отбележим напредък по този стратегически проект, трябва възможно в най-кратък срок да бъдем готови с това проучване. В същото време по отношение на електроенергията искаме за завършим проектите за изграждане на интерконектори. По този начин трансферният капацитет между България и Турция ще бъде увеличен със 700-1100 мегавата.
По отношение на транспорта искаме да открием втората ж.п. линия между България и Турция и да осъществим проекта за Черноморска магистрала. Готови сме да работим с България за засилването на свързаността в региона.
– В момента Турция възстановява стратегически транспортни коридори като този от Централна Азия към Турция, както и от Ирак към Турция. България е на пътя на всичко това, което ще пристигне по тези пътища, за да отиде към Европа. Работите ли съвместно със страната по подготовката за преминаването им – процес, който включва граничен контрол, митници, пътища?
– Събитията през последните години много ясно показаха стратегическата важност на енергийната, транспортната и комуникационната свързаност. От гледна точка на сигурността и издръжливостта на глобалните вериги за доставка развитието на нови транспортни коридори вече не е избор, а необходимост. В този обхват Транскаспийският международен среден коридор Изток-Запад излиза на преден план като все по-сигурен и привлекателен маршрут. Турция приписва стратегическо значение на този коридор. Наред с това проекта за „Пътя за развитие“ (от Ирак към Турция – бел. ред.) и другите транспортни инвестиции целят търговията между Европа и Азия да стане по-бърза, сигурна и ползотворна. Турция се намира в сърцето на глобалната логистика и е ключова държава за свързаността. България е вратата, която се отваря към европейските пазари, към които водят тези транспортни коридори. Затова е важно тясното сътрудничество по улесняването на митническите дейности, увеличаването на капацитета на граничните пунктове, дигитализацията на процеса и ускоряването на процеса на пренос.
България е не само транзитна страна за този логистичен поток, преминаващ през Турция, но се откроява и като един от партньорите, които ще се възползват най-много икономически като логистичен и дистрибуторски център за тези маршрути. По време на посещението ми ще направим всички стъпки, които ще допринесат за тези проекти.
Тясното ни сътрудничество и контакти с България по тези теми продължават. Гранично-пропускателният пункт „Капитан Андреево“ – „Капъкуле“ е най-големият граничен пункт в Европа. В общия ни дневен ред е разширяването както на този граничен пункт, през който всяка година преминават повече от 4 млн. коли и 10 млн. пътници, така и на останалите ни гранични пунктове, както и разкриването на нови гранични пунктове. Целта ни е, докато намаляваме пречките за търговията, да поддържаме граничната сигурност на най-високо ниво.
Стратегическото местоположение на Турция, свързващо Европа, Близкия изток, Кавказ, Централна Азия и Африка, съчетано с централната роля на България в Европа, създава значителни възможности за регионална и световна търговия. Целта ни е да задълбочим сътрудничеството си в областта на свързаността през следващия период.
