Спортисти, треньори и граждани от Русе се готвят за протести и събират подписка с настояване за спешни действия по възстановяването на язовира в лесопарк „Липник“ край Николово. Повече от осем месеца след аварията на дигата ремонтът все още не е започнал, а ниското водно ниво вече поставя под въпрос нормалната подготовка на десетки млади състезатели по кану-каяк и академично гребане.
Сред най-активните защитници на каузата е директорът на Спортно училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе Евгени Недев, който не крие тревогата си от продължаващото бездействие.
„Не е много добре. Предстоят тежки летни месеци с високи температури, а дори при нормално ниво язовирът губи вода от изпарение. Сега положението е още по-сериозно. Ниското ниво създава проблеми не само на нас и на спортистите, но и на живеещите в района, както и на цялата екосистема“, заяви в интервю за информационна агенция АНОНС Недев.
Проблемът вече има пряко отражение върху спортните резултати. Според директора на спортното училище условията за подготовка са сериозно влошени.
„Олимпийската дистанция в нашия спорт е 1000 метра. Преди понижаването на нивото язовирът беше с дължина около 1500 метра. В момента състезателите ни тренират на едва 700 метра, защото просто нямаме необходимата дистанция.“
Последиците вече се усещат и по време на състезанията.
„На последното републиканско първенство нашите състезатели лидираха до 700-ия метър. В последните 300 метра обаче не успяха да направят финален спринт, защото тук няма как да тренират тази част от дистанцията. Това е огромен проблем“, допълни пред АНОНС директорът, който е бивш треньор.
Според него всеки изминал месец прави ситуацията по-трудна за овладяване.
„Акваторията вече е много по-малка. Тръстиката завзема все повече терен и аз дори не знам дали някога водната площ ще успее да си върне размера, който имаше преди.“
Кадрите от дрона на АНОНС показват шокиращата действителност.
Недев е категоричен, че извънредната ситуация не може да продължава безкрайно.
„За мен извънредно положение имаше в началото. Осем месеца по-късно вече не говорим за извънредна ситуация, а за нещо, което започва да става постоянно. Именно това ни тревожи най-много.“
„Греблата затъват в тинята“
Освен върху подготовката, ниското ниво на водата влияе и върху безопасността на младите спортисти.
„Децата излизат от понтона и греблата им буквално потъват в тинята. Ако греблото заседне, състезателят може да загуби равновесие и да се обърне. Това вече е риск за сигурността им.“
Трудности има и при организирането на тренировките.
„Не можем да поставим коридорите, които очертават трасето и осигуряват безопасно движение на лодките. Мястото, където трябва да бъдат закрепени, вече е в тиня и до него не може да се достигне.“
Поради ограниченията треньорите са принудени да разделят децата на групи.
„Една част тренира във водата, а другата чака на брега. Правим го, за да избегнем сблъсъци и инциденти.“
Дори използването на моторна лодка за контрол и безопасност е затруднено.
Обстановката при язовира в Лесопарк „Липник“ е под контрол
„Както греблата затъват, така и извънбордовият двигател не може да работи нормално в плитчините. Трябва да се влиза много навътре, за да може лодката изобщо да потегли“, каза още пред АНОНС Недев.
Той коментира и обявената сума от около един милион лева за инвестиционен проект.
„Не съм специалист по строителство, но един милион лева само за инвестиционен проект ми изглежда много сериозна сума. Ако става дума за проект за цялата дига – добре. Но след като беше обявено, че самата дига не е компрометирана и проблемът е локален, логично е хората да задават въпроси.“
По думите на директора инициативата за събиране на подписи няма политически характер.
„Това е изцяло гражданска кауза. Подписите се събират от граждани. Не сме търсили подкрепа от политически партии. Разчитаме единствено на здрав разум и на това обществото да бъде чуто.“
Той дори вижда в гражданската активност възможност проблемът най-накрая да стигне до институциите.
„Това е шанс темата да получи необходимото внимание и да се стигне до реални решения.“
Най-красноречиви обаче са думите на самите състезатели пред АНОНС, които ежедневно се сблъскват с последствията от ниското ниво на водата.
„Много е трудно. В Пловдив условията са много по-добри и каналът е по-дълбок. Тук водата е много ниска и не можем да правим необходимите дистанции.“
Друг млад спортист допълва:
„Не можем да гребем пълните 1000 метра. Греблата се забиват в тинята, а водата е тежка. Трябва ни много повече време, за да свикнем с тези условия.“
За тях проблемът не е административен спор, а ежедневна пречка по пътя към спортните успехи.
Докато институциите обсъждат проекти, срокове и процедури, десетки млади надежди на българския спорт продължават да тренират в условия, които все по-често ги поставят пред изпитание. А с всяка изминала седмица въпросът става все по-остър – ще бъде ли спасено езерото „Липник“ навреме, преди цената да бъде платена от следващото поколение шампиони?
