Част от младежите, участвали или присъствали при убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив, вече са били известни на институциите заради предишни противообществени прояви. Това съобщи социалният министър Наталия Ефремова при посещението си в града.
По думите ѝ някои от децата са били насочвани към социални услуги още преди трагичния инцидент, но предприетите мерки не са успели да предотвратят случилото се.
Като сериозен проблем Ефремова посочи трудното взаимодействие с част от родителите. В някои семейства има недоверие към институциите или отказ от контакт, което затруднява превенцията и работата с децата.
Министърът е поискала информация от социалните служби за случая, за да се установи каква работа е извършвана с децата и семействата им и какви допълнителни мерки са необходими.
Задържаните деца в момента са в ареста и спрямо тях социалните служби не могат да предприемат конкретни действия. След това се предвижда да им бъде оказана и психологическа помощ. Междувременно младежите, които са на свобода, вече получават подкрепа от специалисти в социалните услуги.
Според Ефремова възстановяването на доверието към институциите е от ключово значение. Тя отбеляза, че в някои семейства родителите проявяват слаб интерес към работата на социалните служби, а понякога дори отказват съдействие. Затова социалните работници трябва постепенно да изградят доверие, за да могат да помогнат както на децата, така и на техните близки.
Ефремова коментира и информацията, че част от случилото се е било излъчвано в TikTok. Според нея само забрани няма да решат проблема. Необходимо е децата да развиват критично мислене и морален ориентир, за да разбират разликата между виртуалната среда и реалността и да осъзнават последствията от действията си.
Министърът призна, че координацията между полицията, социалните служби и образователната система не е еднакво ефективна във всички общини в Пловдивска област.
По думите ѝ са необходими постоянни и системни действия, а не мерки, които се предприемат едва след тежки инциденти. Ефремова смята, че действащите механизми за работа с деца и родители и нормативната уредба трябва да бъдат променени, така че да позволяват по-ранна и ефективна реакция при рисково поведение.

