На 6 септември отбелязваме 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885 г. българите осъществяват и защитават една от най-важните стъпки към националното си обединение.
Денят на Съединението е сред най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат значим успех в борбата за национално обединение и ревизия на Берлинския договор.
Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. обособяват Княжество България и Източна Румелия – автономна област в пределите на Османската империя. Българското население, останало под османска власт, продължава да се стреми към обединение с освободените българи.
През февруари 1885 г. в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) начело със Захари Стоянов. Комитетът изиграва водеща роля в подготовката и осъществяването на Съединението, като изгражда мрежа от местни комитети.
Захари Стоянов подкрепя идеята обединението да се осъществи под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Позицията на българския владетел е решаваща: подкрепата му е необходима за успеха на начинанието, въпреки васалния статут на Княжеството спрямо Османската империя.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив е провъзгласено Съединението. Военни части под командването на майор Данаил Николаев, подкрепени от въстанически чети, свалят източнорумелийското правителство. Сред участниците е и четата на Чардафон Велики – Продан Тишков. Арестуван е генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на областта към Княжество България.
Два дни по-късно Александър I Батенберг признава Съединението с манифест и приема титлата княз на Северна и Южна България. След това пристига в Пловдив и определя д-р Странски за свой помощник в Южна България.
Въпреки първоначалната съпротива на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава международно признание с Топханенския акт от 24 март 1886 г. (5 април по нов стил). Документът е споразумение между Османската империя и Великите сили. Той е предшестван от българо-османски преговори, в които важна роля има дипломатът Илия Цанов.
С Топханенския акт се утвърждава формула, според която българският княз поема и управлението на Източна Румелия като неин генерал-губернатор. На практика двете части на страната имат общи правителство, парламент, администрация и армия. Формалното разграничение се запазва до обявяването на Независимостта на България през 1908 г.
6 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
