През 1998-а цяла България пееше „Зума има тежката дума – наш’та система 4-4-2”. Днес, 28 години по-късно, изпълнителката на парчето продължава да е голяма звезда на музикалния ни небосклон. Кали и сега прави фурор с всеки свой концерт, а хитовете й се въртят редовно по музикалните телевизии и радиа.
Повод да се свържем с фолк легендата точно в този момент ни даде участието на големия й син Георги в осмия сезон на „Игри на волята”. Атлетичният младеж се представи достойно на арената в Дуранкулак, но малшанс му попречи да продължи напред в голямата битка за 50 000 евро. Интервю за „Уикенд“.
– Кали, синът ти Георги разочарован ли е, че участието му в „Игри на волята“ приключи бързо? Съвсем малко не му достигна на арената, за да продължи да се състезава в най-гледаното екшън риалити…
– В началото му беше доста неприятно. Той обаче е човек, който е наясно с нещата, и нямаше голяма драма. Между другото, аз не исках да ходи в Дуранкулак. Знаех, че той притежава всички качества, за да участва в предаването, но и си давах сметка, че в такива предавания се получават травми. За мен не е окей да се доказваш на място, на което можеш да си докараш сериозна контузия за години напред. Георги обаче е млад човек и разсъждава по-различно. Беше абсолютно подготвен за „Игри на волята”, но като излезе да стреля на арената, не си беше взел очилата. После ми разказа, че са ги изкарали с командата: „Ставайте и тръгвайте!“.
– Предупреди ли го за хейта, който може да го сполети покрай „Игрите”? Участниците в праймтам риалитита стават доста популярни за отрицателно време и хората ги одумват…
– Той си е наясно с хейта. От малък се е сблъсквал с него – като дете изживяваше всичко, което се тиражираше и говореше за мен, особено в „Сигнално жълто“. Има си изграден имунитет срещу злословия, слава богу.
– Казвала си, че си готова да направиш ДНК тест, за да опровергаеш слуха, че баща на сина ти Георги не е Георги Илиев – босът на „ВИС-2”…
– Единственият смисъл от теста ще е, ако синът ми реши да съди медиите. Аз знам от кого ми е детето и не съм длъжна да доказвам кой е баща му. Не спирам да чудя защо някои хора и до днес се интересуват с кого съм спала и от кого съм раждала. Да не би да е трябвало те да ми гледат децата, та се вълнуват така? Това е наистина абсурдно.
– В какви отношения си с бащата на Георги – Иван?
– В повече от прекрасни. Бащите на трите ми деца се оказаха неподходящи за мои житейски партньори, но идеални за мои приятели. Те са хора, на които мога да звънна винаги когато имам нужда да поговоря и да получа разбиране.
– Споделяла си, че си кръстила сина си на Георги Илиев като жест на благодарност за услуга, която ти е направил босът на „ВИС-2” по време на бременността ти. С какво точно ти помогна Главния в онзи период?
– Помогна на бащата на Георги да не му се случи голяма неприятност в онези размирни времена. Иван беше обвинен за нещо, което не е извършил, и му бяха изпратили наказателен отряд. Други услуги Георги Илиев не ми е правил, а и не е имало нужда. Всичко в живота си съм го постигала сама.
– Имало е усложнения при раждането на сина ти Георги. Какви?
– Тъй като не спрях да пея по време на бременността ми, бебето се беше въртяло доста в корема ми и се беше пооплело – пъпната връв се бе усукала около врата му, имаше истински възел. Нямаше никаква възможност за естествено раждане, без да се стигне до задушаване. Наложи се медиците да извадят Георги със секцио. Слава богу, днес той е прекрасен младеж, здрав, як, уникален.
– Първородният ти син е много запален по спорта. Има ли някакви травми и контузии покрай тези свои занимания?
– Постоянно е с травми, контузии и порязвания. Има метална планка в ръката си заради падане и счупване. От много години Георги е много запален по бокса. Това си му е страст. Аз навремето не исках да се боксира, а да тренира карате. Но никога не съм се месила в избора му.
– Другите ти две деца от какви спортове се интересуват?
– Спортът, от който е увличен средният ми син, е баскетболът. А малкият пък е много добър в карането на всякакви МПС-та – джетове, мотори, коли. Изключително координиран е, а е и много разумен.
– Колко деца още ти се иска да имаш, ако можеш?
– О, бих раждала още! Хубаво ще е да имам 7 деца. 7 ми е любимото число.
– Има ли мъж в живота ти сега?
– Никога не съм оставала сама. Имам и сега мъж до себе си, заедно сме от години. Той не обича много да се говори за това, да се афишира връзката ни. Не е публична личност.
– Помагала ли си финансово на мъж, с когото си била във връзка?
– Винаги съм помагала финансово на мъжете до себе си – от гледна точка на това, че не съм им изпразвала джобовете. Аз мога сама да си се издържам, да си плащам сметките, да си купувам каквото ми трябва… Дори веднъж ми беше заявено: „Носи си последствията, щом се правиш на мъж!” (смее се).
– Мъжко момиче ли си?
– Не съм била и няма да бъда. Жена съм си отвсякъде – силна, борбена, честна и смела. Мъжете има много да драпат, за да направят всичко това, което върша аз.
– Би ли участвала и ти като Георги във форматно предаване?
– Веднъж съм участвала във „ВИП Брадър“ и не бих повторила – не е моето предаване. В „Игри на волята“ бих влязла с огромно удоволствие, но съм слаба в ръцете и едва ли ще се представя добре във всички битки. По принцип съм натренирана, но има някои части от тялото ми, които не са силни.
– Склонна ли си да пуснеш Георги в „Ергенът“?
– Не, категорично не, макар че „Ергенът” е доста забавен формат. Всички тези риалити предавания сякаш имат някакъв дълбок смисъл. Ако си простак и търсиш простотия, ще видиш едно, ако си сноб – друго. Аз забелязвам там много интересни моменти, от които човек може да си вземе поука. Като цяло риалититата днес не са това, което бяха преди. Към днешна дата човек влиза в тях с предварително изработена стратегия – най-често, за да си направи реклама на бизнеса, който би имал впоследствие.
– Георги има ли си приятелка? Готова ли си да те направи баба?
– Той не позволява да говоря за неговия личен живот. А дали съм готова да стана баба? Разбира се! Нека синовете ми да ме дарят с 50 внука – аз съм вече на подходящата възраст за това (смее се). Е, не очаквайте от мен да сложа пеньоар и да правя лютеница, конфитюри и компоти. Не, ще бъда модерна баба. Ще гледам внучетата, когато мога и когато ми разрешат.
– Какво си се стремяла да възпиташ в децата си?
– Да са искрени и честни, да живеят живота си така, че да се чувстват добре, но не и за сметка на хората край тях. Това е много важно житейско правило! Всеки може да живее прекрасно и без да е в ущърб за останалите. Много са готини тримата ми синове – винаги когато журналистите ме разпитвате за тях, стигам до този извод. Благодарение на тях няма по-богат човек от мен.
– Най-трудният ти момент като родител?
– Тези моменти си ги има и до днес. Комуникацията с порасналите ми деца е трудно нещо. Искам да бъда на тяхната вълна, а не мога. В друг свят са те. И са наистина страхотни!
