Когато фактите са недостатъчни, мозъкът започва да запълва празното пространство с интерпретации и обяснения, които могат да изглеждат убедителни. Именно това се е случило и около трагедията край „Петрохан“, където още в първите дни се появиха множество версии и конспиративни обяснения, въпреки че разследването беше в начален етап. Това коментира криминалният психолог д-р Велина Владимирова в интервю за „24 часа“.
По думите ѝ човек трудно понася неопределеността и при тежко или необичайно събитие има силна потребност да разбере какво се е случило.
„Когато официалната информация е непълна, бавна или противоречива, хората започват сами да подреждат отделните парчета“, обяснява Владимирова.
Тя посочва, че при „Петрохан“ общественият разговор бързо се е превърнал от търсене на информация в спор на кого да бъде дадено доверие. „Човек предпочита едно относително просто обяснение пред продължителното състояние „не знаем“, посочва криминалният психолог.
Според нея липсата на доверие към институциите допълнително засилва подобни процеси. В резултат хората могат да се обединят около различни версии, а спорът за фактите да се превърне в разделение на „наши“ и „чужди“.
Владимирова подчертава, че е важно да се прави разлика между критичното мислене и конспиративното мислене.
„Критичното мислене допуска вероятности, налице е разбиране, че може институциите да грешат, но е възможно и да са прави“, казва тя.
По думите ѝ при подобни случаи е важно човек да може да приеме, че все още няма достатъчно информация и да изчака доказателствата, вместо да се привързва към първата версия, която му изглежда убедителна.
