Криминалният психолог Росен Йорданов разкри нови подробности за изготвянето на психологическата експертиза по случая „Петрохан-Околчица“, представена на брифинг в Съдебната палата в началото на седмицата. В „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS той обясни върху какви материали е изграден профилът на Ивайло Калушев, как според експертите той е успявал да поставя хората около себе си в силна зависимост и защо е определен като „преференциален сексуален насилник“.
Йорданов призна, че нито той, нито останалите експерти са разговаряли лично с Калушев. По думите му затова става въпрос за т.нар. задочна експертиза, при която заключенията се изграждат чрез други източници. Сред тях са голямо количество видео- и аудиозаписи, част от които са направени в самата хижа, материали, създавани от членовете на общността, резултатите от действията им и свидетелски показания.
„Личната среща, контролираният експеримент и тестовото изследване са познати методи за проучване на един човек. Но в случая ние разполагахме с друга много надеждна информация – аудио- и видеозаписи и резултати от тяхната жизнена дейност във всички аспекти, които всъщност ги представят в естествената им среда. Да наблюдаваш хората в естествената им среда е много надежден източник на информация. Още повече, когато това бъде съпоставено с резултатите от действията им и със свидетелски наблюдения отвън“, обясни Йорданов.
Криминалният психолог подробно обясни и използвания по време на брифинга термин „преференциален педофил“. По думите му същественото при този тип извършители е трайното и приоритетно сексуално влечение към деца, а не сексуалната ориентация към мъже или жени.
Защо случаят „Петрохан“ роди толкова версии? Криминален психолог обяснява човешката потребност от отговор
Йорданов направи разграничение между различните типове сексуални насилници и подчерта, че според експертния анализ при Калушев се наблюдава именно модел на целенасочен интерес към подрастващи.
„Единият е т.нар. морално индискриминативен. Това са общителни насилници, които не подбират жертвите. Другият тип са интровертните педофили. Тези хора по-скоро имат проблем с способността да установяват контакти. Те се насочват към подрастващи, защото не могат да осъществяват адекватна интимна връзка с връстници. А преференциалните педофили са онези, които можем да наречем истински педофили. Това са хора, които приоритетно и единствено се насочват към подрастващи. Повечето преференциални педофили са хетеросексуални според извадките, но не това е толкова важно – дали влечението е хомосексуално или хетеросексуално. По-важна е възрастта“, заяви той.
Според Йорданов при Калушев с времето се наблюдава промяна в избора на предполагаемите жертви. Експертната теза е, че в по-ранен период той се е насочвал към по-големи момчета, като се е опитвал да заличава външните белези на физическата им зрялост.
„Той ги е карал да се обезкосмяват, да заличават белезите, които ги правят по-зрели физически. С нарастването на способността му да влияе, на финансите му, на възможността му да ограничава външния достъп – най-общо казано, с нарастването на могъществото, властта и контрола му – той вече започва да избира конкретни жертви, които са около 9-10-годишни“, заяви психологът.
Илияна Йотова: „Петрохан“ е една от най-кървящите рани на нас като общество
Експертите са опитали да проследят развитието на Калушев назад във времето. Йорданов разказа за данни от свидетелски показания за предполагаем инцидент, когато Калушев е бил на около 16-17 години, а другото момче – на около 10. По думите му информацията е косвена и той лично не е разговарял с въпросния човек, който днес е възрастен. Данните обаче са постъпили от свидетел, чиито показания са с висока достоверност за разследването.
Именно около този период според експерта настъпва сериозна криза в живота на Калушев – той напуска училище, изчезва от дома си за около три седмици и след завръщането си разказва, че е прекарал времето в пещерата Духлата.
„Това е една криза, която внимателно сме анализирали. Как може един ученик да отпадне от училище по време на социализма? Не ставаше толкова лесно. Не може, както майката обяснява, той просто да е решил да напусне училище. За инцидента имаме информация през свидетел, който е разговарял с другия човек. Аз лично не съм разговарял с него“, уточни Йорданов.
Криминалният психолог подчерта, че ранните години на Калушев остават най-трудната за възстановяване част от биографията му. Въпреки търсенето на хора от детството и юношеството му експертите не успели да открият близки приятели или данни за интимни връзки от този период.
„Зоната почти до 15-16-годишната възраст на Калушев е почти тъмна стая. Получихме само откъслечни данни. Въпреки старателното търсене на връзки, останали телефонни контакти и всякакви други следи, не можахме да открием нито един приятел от детските години – нито жена, нито мъж. Повечето хора, които твърдят, че го познават отдавна, всъщност са се запознали с него след 17-18-годишна му възраст“, каза Йорданов.
Единственият оцелял от „Петрохан“ с изненадващ ход
Специално място в анализа е отделено на отношенията между Калушев и баща му. Според Йорданов двамата са били близки, а това се подкрепя както от свидетелски показания, така и от снимковия архив, изследван от експертите.
Йорданов разказа, че сред материалите има фотографии на бащата на Калушев заедно със сина му и голи или разголени младежи. Част от снимките са направени на плаж, но според психолога други имат различен контекст. Това е сред обстоятелствата, на базата на които експертите допускат, че бащата вероятно е бил наясно с интереса на сина си към подрастващи. Една от фотографиите е на младеж на възраст от 13 до 15-годишна възраст, правейки еротични демонстрации с половия си орган.
„Имаме свидетелски показания и достатъчно снимков материал, които ни подсказват, че твърде вероятна е хипотезата бащата да е бил много по-наясно с две неща – от една страна, че синът му е хомосексуален, а от друга – с проблема, който според нас е бил ориентацията към подрастващи“, каза Йорданов.
Той обаче изрично отказа да потвърди, че бащата на Калушев е имал същите сексуални предпочитания. За него това са само спекулативни хипотези.
Йорданов коментира и мястото на религията в изградения около Калушев модел. Според него първоначалният интерес към духовни практики може да е бил опит за справяне със собствените му проблеми и намиране на вътрешно спокойствие.
Впоследствие обаче, според експертната теза, религиозната рамка постепенно се превръща в средство за легитимиране на отношенията му с хората около него. Йорданов уточни, че представители на будистките общности в България са се разграничили от практиките на групата, а според консултирани специалисти става дума по-скоро за синкретична форма с елементи от тибетския будизъм и ламаизма.
„Имаш известна майка, която не иска да се срещне с тебе и да говори по този проблем, поне така изглежда. Бащата ти по-скоро те крие. Ти трябва да намериш някаква духовна опора. Всичко, до което се е докоснал Калушев, в един момент се превръща в инструмент за него. В началото по-скоро го е търсил като възможност за самолечение, самоуспокояване, автотерапия – да намери някакъв душевен покой. Но впоследствие това се превръща в инструмент“, заяви Йорданов.
Според него стремежът на Калушев да заеме позицията на духовен учител е давал възможност сексуалните отношения да бъдат представяни като част от духовни или тантрични практики. Това според експерта е служило за рационализиране и прикриване на сексуалното влечение.
Един от основните въпроси е как Калушев, за когото няма данни да е бил сред най-успешните ученици, впоследствие успява да постави в зависимост професионално реализирани и интелигентни хора.
Според Йорданов формалното образование не е определящо за способността за манипулация. Той описва личностната организация на Калушев като нарцистично-антисоциална и смята, че през собствените си преживявания той се е научил изключително точно да разпознава уязвимостите на другите.
„Откривайки спасение за себе си, той изведнъж разбира, че това, което е негова уязвимост, може да го превърне в оръжие и в начин да открива слабостите на другите. Умението да манипулираш другите е способност да откриваш уязвимостите им и да ги контролираш. Калушев, минавайки през собствените си опити и слабости, става изключително чувствителен към слабостите на другите“, обясни психологът.
Според анализа всеки от възрастните членове на общността е имал своя специфична уязвимост, но общото между тях е било усещането за отчужденост от обичайния социален живот и търсенето на силна принадлежност.
Йорданов даде пример с Ивайло Иванов, при когото експертите откриват силна потребност от близост и принадлежност към група. „Тези хора цял живот се стремят да са свързани, да са част от някаква група. И когато попаднеш при човек като Калушев, който те затваря в една капсулирана среда и ти дава привидно тази лоялност, естествено е това да те привлече“, каза той.
Особено подробно експертизата разглежда отношенията между Калушев и Николай Златков, който според Йорданов попада в средата му на около 10-11-годишна възраст.
Психологът твърди, че Калушев е познавал момчето още от малко и е установил контакт със семейството му в период, в който то преминава през трудности. Според анализа детето е имало проблеми с адаптацията в различни училища, а в семейството настъпват промени след появата на втори партньор на майката и раждането на друго дете.
„Там също е открита уязвимостта в семейството. Това е много важно. Имало е проблеми с адаптацията на Ники в различни училища. Реакцията е била: учителите са проблемът, моето дете е специално. Вместо да погледнеш собствените си дефицити като родител – а всички имаме дефицити – започваш яростно да обвиняваш средата“, каза Йорданов.
По думите му връзката с Калушев започва покрай т.нар. хипнотерапия. Постепенно момчето започва да прекарва все повече време в общността и според експерта самото то се превръща в съюзник на Калушев в отношенията със семейството си.
„Той взима детето, детето се чувства щастливо и спокойно, проявява разбиране и постепенно започва да уверява майката, че всичко ще бъде наред. След известно време детето започва да настоява, че иска да остане при „добрия“. Там има батковци, има среда, в която то се чувства прието. Детето вече само става съюзник на Калушев“, обясни психологът.
Йорданов подчерта, че преживян сексуален контакт в детството не определя автоматично сексуалната ориентация на човека като възрастен. Според експертизата обаче Калушев е имал амбиция да моделира част от децата по собствен образ.
„Няма задължителна връзка между това първият сексуален контакт на едно дете да е хомосексуален и след това то да промени сексуалната си ориентация. Но според нашата експертиза Калушев има подобна амбиция – да моделира децата, които е похищавал, по собствен образ и подобие. Това е нещо като екстензия на самия него. Дори във външното изражение, ако видите снимките, те буквално изглеждат по сходен начин – дълги коси, епилирани тела, както самият той е изглеждал като по-млад“, заяви Йорданов.
По отношение на предполагаемите сексуални контакти криминалният психолог уточни, че експертите не разполагат със снимки, документиращи самия сексуален акт. По думите му заключението е направено от съвкупността от медицински данни, свидетелски показания и други косвени следи.
„Снимки на тези контакти няма. Но ако съобразим всички останали улики, има медицински данни за травматичен произход, за които другите възможни причини отсъстват. Освен това има свидетелски показания за интимност, целувки и милувки“, каза той.
Психологът Росен Йорданов със смъртни заплахи след пресконференцията за „Петрохан“
Йорданов разказа и за помещение в хижата, определяно като „червената стая“, което е сред най-силно засегнатите от пожара. Според свидетелски показания достъпът до него е бил с код, а вътре са били виждани различни психоактивни вещества.
„Тя е една от най-изгорелите стаи. Твърдението на свидетели е, че там се е влизало с код и че са виждали наркотични вещества – халюциногени, гъби, DMT (диметилтриптамин), трева, ако не ме лъже паметта“, заяви Йорданов.
Той уточни, че има твърдения подобни вещества да са били предлагани и на момичето, което според експертния анализ е било последният обект на интерес от страна на групата.
Според криминалния психолог в семейната среда на момичето също са съществували фактори, които човек с уменията на Калушев би могъл да разпознае като уязвимост – конфликти, разногласия и дистанция между членовете на семейството. Йорданов отказа да навлиза в допълнителни лични подробности.
Криминалният психолог отговори и на критиките за емоционалния начин, по който представи експертизата по време на брифинга в Съдебната палата. „Кое определя степента колко трябва човек да е емоционален или не? Имаме ли подобен пример за случай с подобни мащаби и последствия, за да можем да направим сравнение колко съм бил емоционален? Да, сигурно съм проявил емоции, но това е абсолютно нормално, когато говорим за такъв тежък случай“, заяви Йорданов.
Той отхвърли и твърденията, че е подходил предубедено към изследването. „Съжалявам, няма да ви се получи. Не съм бил предубеден. Не познавам тези хора, подписал съм декларация, нямам никакви предубеждения, никога не съм се срещал и не съм познавал тези хора. Ако някой иска да доказва, че съм бил недобросъвестен или предубеден – да го направи“, заяви криминалният психолог.
Йорданов определи част от поведението по време на пресконференцията като опит за прекъсване и изместване на разговора. Според него последвалите критики към личността му не опровергават аргументите в експертизата.
Йорданов коментира и обвиненията, че експертизата и случаят „Петрохан-Околчица“ могат да бъдат използвани в политическата кампания. Той отхвърли тезата, че моментът на представяне на заключенията е избран с подобна цел, и посочи, че екипът е работил по анализа около шест месеца.
„Шест месеца ние дадохме всичко от себе си – целият екип, и поздравявам моите колеги, полицаи и експерти. Пак се случва да е в политически момент, но ние ли планираме това? В този случай кое е по-важно – на някой политик да му е удобно и комфортно или това, че е застрашено психичното здраве на нацията?“, попита Йорданов.
Според него политически фигури са имали контакти с хора от общността и това неизбежно се превръща в част от обществения разговор, но той категорично отрече експертите да са включвали политически съображения в анализа си.
Йорданов посочи като най-важна цел на публичното представяне на случая превенцията и вниманието на родителите към хората и средите, на които поверяват децата си.
Според него в България досега не е известен друг случай на общност с подобна структура, продължителност и механизъм на контрол. Това обаче не означава, че няма други извършители или неразкрити жертви.
„Аз съм сигурен, че има още хора, които са такива. Но съм сигурен също така и знам, че има много жертви на тези хора, които стоят в сенките, дамгосани за цял живот, които се страхуват да бъдат себе си, на които тези хора са причинили нещо непоправимо“, заяви криминалният психолог.
И допълни: „Именно заради тези жертви, които са в сенките, аз ще стоя – ако ще да ме плюят, ако искат да ми завеждат дела и каквото искат да правят. Това си струва. За това си струва да се бориш – да пресичаме навреме тези хора, които не могат да овладеят сексуалния си нагон и насилват други психологически, физически и по всякакъв начин, за да можем да избегнем повече такива трагедии“.
Според Йорданов най-важният обществен извод от случая трябва да бъде превенцията – семействата да разпознават рисковите механизми на манипулация и да бъдат особено внимателни на кого и при какви обстоятелства поверяват децата си.
