Скрити камери в плюшени играчки, записващи устройства в семейното жилище и софтуер за следене в телефона. Това са част от средствата, с които Орлин Владимиров е контролирал съпругата си Евгения преди убийството ѝ през 2021 г., според разказа на криминалния психолог д-р Велина Владимирова пред bTV.
Специалистът, работил по случая още от началото на разследването, разкри подробности за поведението на осъдения и коментира окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС).
Орлин Владимиров е признат за виновен за предумишленото убийство на съпругата си, извършено по особено мъчителен начин, и е осъден на 20 години лишаване от свобода.
По отношение на баща му Пламен Владимиров е оставена в сила оправдателната присъда на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. На първа инстанция двамата бяха осъдени на доживотен затвор.
Камери в играчките и следене през телефона
По думите на д-р Владимирова още в началото на разследването са били установени данни за продължително следене и контрол върху Евгения. Тя твърди, че Орлин е наблюдавал къде ходи съпругата му, с кого се среща и какво прави, като в това е използвал и помощта на баща си.
„Има записващи устройства в апартамента. Той даде сведения откъде ги е закупил, кога ги е закупил, заедно със софтуера, който е сложил и в нейния телефон“, разказа д-р Владимирова. Според нея в жилището е имало и скрити камери, включително поставени в плюшени играчки.
Тя посочи, че Евгения е разбрала, че е следена, което е довело до конфликт със съпруга ѝ.
„Домашното насилие не е само побой, не е само физическа агресия. То включва изключително много ограничения, унижения и действия, които поставят един човек в ситуация на контрол“, обясни психологът.
Представял се за Евгения и писал на близките ѝ
Д-р Владимирова разказа и за поведението на Орлин след изчезването на съпругата му. По думите ѝ той продължил да поддържа контакти със семейството на Евгения и твърдял, че тя е отишла на фитнес.
Психологът заяви още, че Орлин използвал телефона на съпругата си, за да общува с нейни близки и приятели, представяйки се за нея.
„Изключителната наглост, с която цял месец той е близо до нейното семейство, как лъже за това, че тя била отишла на фитнес, и въобще всички тези последващи действия показват една патология“, коментира специалистът. Според нея поведението му е съдържало множество признаци, които са можели да помогнат за по-пълното изясняване на отношенията в семейството.
„Имаме много действия, които не са описани в тези мотиви, защото ако бяха, може би съдът щеше да види едно друго лице на Орлин“, заяви тя.
Какво се е случило след откриването на куфара?
Криминалният психолог припомни, че е работила с Орлин и Пламен Владимиров в началото на разследването, когато Евгения все още е била обявена за изчезнала.
„В деня, в който куфарът беше намерен, се стигна до това и двамата да признаят в подробности какво са направили, как са го направили, как се е стигнало дотам“, разказа тя. Впоследствие обаче възникнали въпроси за начина, по който част от сведенията са били събрани и дали могат да бъдат използвани като доказателства в съдебния процес.
Процесуални грешки и спорната оправдателна присъда
Д-р Владимирова коментира и обществените реакции след окончателното решение на ВКС.
„За обикновения човек тази присъда е крайно несправедлива. Особено освобождаването на Пламен Владимиров от каквато и да е отговорност“, заяви тя.
Според психолога един от сериозните проблеми по делото са процесуалните нарушения при събирането на доказателства. Тя посочи, че Пламен Владимиров е разказал подробности за случилото се пред двама свидетели, участвали като поемни лица при следствен експеримент.
По думите ѝ показанията им не са били приети, тъй като към момента на изявленията мъжът вече е бил с белезници, без да е уведомен за правата си.
„Ако той не е уведомен за правата си, това е огромна грешка. Това е най-елементарното нещо, което всеки задържан трябва да получи“, коментира д-р Владимирова. И определи подобен пропуск като недопустим.
Криминалният психолог подчерта, че органите на разследването носят отговорност за законосъобразното събиране на доказателства.
„За мен е много важно да кажем, че съдът не търси истината, съдът гледа доказателствата“, заяви тя. По думите ѝ именно процесуалните грешки могат да доведат до решения, които обществото трудно приема.
Специалистът смята, че подобни случаи задълбочават недоверието между гражданите и съдебната система.
