Последният рън на европейския модел ECMWF от 00 UTC на 28 октомври показва потенциал за значителни валежи в района на Южното Черноморие през следващите дни. Според предварителния сценарий на модела валежният период може да продължи до 4 ноември, като на места сумарните количества биха могли да достигнат 80–150 л/кв. м. Риск от наводнение има в района на Царево, Приморско, Ахтопол, Синеморец, Лозен, съобщават синоптиците от Meteo Balkans.
Важно е да се подчертае, че това е средносрочна прогноза, обхващаща период от около 186 часа. Очакваните количества, времето на преминаване на валежните системи и районите с най-големи натрупвания все още подлежат на промяна. Затова е необходимо да се проследят и следващите обновявания на моделите, включително рънът на ECMWF от 12 UTC.
Защо Южното Черноморие може да бъде засегнато?
В прогнозните полета се очертава възможност за формиране и развитие на циклонална система над Балканския полуостров. При подходяща траектория на циклона и запазване на източния или североизточния пренос към България може да се осигури продължително постъпване на влажен въздух от Черно море.Разгледай карти
Подобна атмосферна конфигурация може да създаде условия за продължителни валежи, особено ако валежните зони се задържат над едни и същи райони. При подобно развитие локалните количества могат да станат значителни, а в отделни райони да възникне риск от бързо повишаване на нивата на малките реки, оттичане на вода по улиците и локални наводнения.
От съществено значение ще бъдат положението на циклона, скоростта на придвижването му и продължителността на източния и североизточния пренос. Именно тези фактори ще определят дали първоначално прогнозираният валежен потенциал ще се реализира и къде ще бъдат най-големите натрупвания.
Опасни валежи: защо трябва да се следят прогнозите?
През октомври в района на Истанбул бяха регистрирани значителни валежи и наводнения в отделни квартали. Случаите показват колко сериозни последици могат да имат интензивните валежи, особено в гъсто населени градски райони с ограничени възможности за оттичане на водата.
Подобна аналогия може да бъде полезна при оценката на риска по Южното Черноморие, но не означава, че непременно ще се повтори същият сценарий. Реалните последици ще зависят от интензивността и продължителността на валежите, състоянието на почвата, речните нива и особеностите на местния релеф и инфраструктура.
Като допълнителен ориентир могат да се разгледат и случаите със значителни валежи в района на Констанца, Румъния. Въпреки това конкретните метеорологични обстановки не бива да се приемат за идентични само въз основа на прогнозните количества.
