Андрей Янкулов е един от знаковите юристи в Антикорупционния фонд, известен наказателен адвокат, бивш прокурор от СРП и СГП. Също така през периода 2014-2016 година беше зам.-министър на МВР и на правосъдното министерство.
Ясно ми е колко непопулярна е тезата, че „криминалната“ престъпност реално намалява и то чувствително, живеем по-сигурно и че агресията в обществото ни днес всъщност е много по-малко, отколкото когато моето поколение бяхме деца.
Обаче за сметка на това става по-видима заради феномена на социалните медии – например
днес всеки може да снима с телефон някое брутално сбиване на пътя, това да бъде гледано от стотици хиляди души в рамките на деня във фейсбук, а вечерта да влезе и като първа новина в масмедиите и да достигне до милиони.
Които иначе точно в този ден от живота си не биха видели сбиване на пътя, което да ги скандализира. Също социалната нетърпимост към агресията е много по-силна днес – за насилието около нас се говори много повече, отколкото се говореше преди.
Например, в автобиографичната книга на дългогодишния началник на затворите в Пазарджик и София Ангел Топкаров са описани потресаващи със своята жестокост случаи на престъпления от 70-те и 80-те години, както и масови убийства в казармите. За които никога не се е говорило при налаганата пълна цензура върху такива новини. Като казвам потресващи – има описан например случай, при който майка е в интимна връзка с родния си син и го подучва да убият съпруга/бащата, когото после разчленяват и укриват в жилището си. Дали обаче е било на първа страница на „Работническо дело“ и като водеща новина в 8 часа….
Днес, ако стане нещо такова, може да бутне всяко едно правителство.
Имало е, има и винаги ще има жестоки хора, които вършат немислими за нормалния човек неща. Обаче това не променя общата картина на състоянието на намаляваща престъпност, в което живеем в последния четвърт век.
