Едва ли има по-популарна напитка от узото. То отдавна е надхвърило границите на своята родина Гърция и владее цяла Европа. С него свързваме топлите летни вечери на морския бряг, където то е пълна хармония с успокояващия плисък на вълните.
Ароматната анасонова амброзия се прави главно чрез дестилация на странични продукти от вино и по-рядко – от зърнени култури и алкохол, получен от меласа. Технологията е стара и стриктно се спазва.
Напитката се налива в медни казани и се овкусява в процеса на дестилация с билки и плодове, като преобладаващия анасон ѝ придава уникалния вкус, с който е известна.
Днешното узо произлиза от алкохолната напитка ципуро, която се смята за откритие на атонски монаси, през 14-и век. В повечето случаи ципуро се приготвя от грозде, а българският аналог на това гръцко питие е ракията.
Сегашният вариант на узото е добил популярност в началото на 19-и век след гръцката война за независимост. Първият завод за производство на узо е създаден през 1856 година. След като негативните страни на абсента започнали придобиват гласност сред обществото, узото било и една от напитките, които запълнили отворилата пазарна ниша.
Узото спада към категорията дестилирани неподсладени алкохолни напитки.
Процесът на производство обаче превъзхожда тази на останалите неподсладени напитки, тъй като идва от дестилация, докато повечето идват от смесване или натискане на билковите семена.
Според гръцкия закон Узо се прави от спирт, поне 20% от който е гроздов дестилант. Подобни анасонови напитки се произвеждат и в другите европейски страни: мастика в България, пастис във Франция и самбука в Италия. Поднася се охладено или със стайна температура и студена вода отделно. Само в България се сервира и „на кристали“. Но е добре да знаем, че при замразяване на анасонова ракия вкусът ѝ се влошава невъзвратимо, защото кристалите не се разтварят, пише „Глерия“.
Прието е традиционна да е аперитив към морски дарове- риба, калмари и други. Сервира се и с ордьовър ни плата, съдържащи както зеленчуци, така сирена и маслини. Отлично се сервира с тези храни, но няма да е голям грях ако го ползвате като аперитив с най-обикновена салата по ваш вкус.
Как да се пие обаче? Тук правилата често се пренебрегват. Може да се пие чисто или смесено със студена вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Повечето гърци консумират узото смесено с вода, в резултат на което придобива бял цвят, понякога съдържа синкав оттенък. Но у нас се поднася задължително с лед, пише още „Глерия“.
Чашите са високи именно заради леда, който се добавя. Може да го поднесете и в други чаши подходящи за концентрат. На 26 октомври 2006 година Гърция придобива правото да отбелязва узото като изцяло гръцко питие. Към монета Европейския съюз признава узото, ципурото и цикудията за алкохолни напитки със защитен произход. Това означава, че на европейските производители но различни от Гърция и Кипър се забранява да използват тези имена на продукти.
