Разследването за убийството на една от знаковите фигури у нас Алексей Петров напълно зацикли. 10 дни след покушението му край заслона Бай Кръстьо под Драгалевския лифт на Витоша следите от извършителите се губят, а догадките кои биха могли да са поръчители изобилстват, но за нито една няма дори косвени доказателства, съобщава „Телеграф“.
Фактите, които се знаят до момента, са, че Алексей Петров е бил в компанията на 48-годишната треньорка по тенис Мирослава Михайлова, която му е правила рехабилитация на пътеката в парк Витоша.
Маска
Петров не е имал желание тримата му телохранители да имат преки наблюдения, докато трае терапията, затова ги е държал на почтително разстояние.
Това очевидно е било добре проучено от изпълнителите на мократа поръчка, защото стрелецът е издебнал момент, в който охраната няма пряка видимост към мишената и е открил смъртоносен огън. Това се случва малко след 12 часа по обед на 16 август. Стрелецът, за когото се разбра, че се е маскирал като планински колоездач, е носел очила тип маска и боне и го е причакал в засада.
Килърът произвежда 2 изстрела с ловна карабина, най-вероятно произведена в бивша Югославия. Улучва Алексей Петров в окото, а другият куршум минава през тялото му и се забива в партньорката му Мирослава, която в този момент била много близо до него. Стреляно е от сравнително близко разстояние.
Използвана е оптика, твърдят след огледа. Мирослава успява да види извършителя и дори е дала пълно описание. Казала е, че е висок, едър мъж. Обадила се е на 112 за помощ, а телефон са й дали двама разхождащи се в планината мъж и жена украинци. Случайните минувачи са и основните очевидци на патакламата, но те отричат да са видели самия пряк извършител.
Помагач
Според разследващи най-вероятно убиецът е опитен боец от бившите съветски републики или от бивша Югославия. Човек с богат боен опит, трениран да стреля в подобни гористи и пресечени местности. Допуска се, че е използвал велосипед за прикритие. След това друг негов помагач е дошъл с автомобил, вероятно пикап или бус.
Натоварили са колелото в товарния отсег и са офейкали в посока прохода Петрохан в Стара планина. Часове по-късно полицията отцепи прохода, но следа от извършителите нямаше.
Предполага се, че бегълците са използвали един от добре разработените канали за трафик на мигранти и са напуснали границите на България в посока Сърбия. Криминалистите са иззели записи от охранителните камери, поставени по фасадите на къщите в Драгалевци, покрай които минава пътят, спускащ се от хижа „Алеко“.
Според собственици на имоти полицаите са търсили джип, пикап и бус, с какъвто тип автомобил се смята, че след стрелбата са се оттеглили извършителите. Имаше и информация, че стрелецът се е качил с автобус заедно с колелото до междинната станция Бай Кръстьо, затова се преглеждаха и камерите в рейсовете, но тази вероятност не се потвърди.
Вендета
Разследването работи по четири версии за поръчката. Едната е, че тя идва от чужбина, другата е свързана със засегнати бизнес интереси. Останалите две са вендета и междуличностни отношения. Петров е бивш командос от Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП), известно като „Червени барети“ в годините на социализма (виж карето).
След това се занимава с бизнес и междувременно е агент под прикритие в бившата Национална служба за сигурност, а след това е съветник в Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Преподавател е по корпоративна сигурност и антитероризъм в УНСС и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Президент на българската и балканската федерации по карате.
Влиза при баретите покрай възродителния процес
Алексей Петров е роден в тетевенското село Бабинци на 23 април 1963 година като Асан Омеров. Завършва милиционерското училище „Ф.Е.Дзержински“ в Пазарджик през 1981 г. Веднага е зачислен към Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП) във Враня, известно като „Червени барети“.
Това е днешното СОБТ. С отряда е пращан да усмирява населението в Разградско и Шуменско, работи и по линия на тероризма след атентата във влака на гара Буново. В началото на 1990 г. напуска отряда заедно с множество по-късно превърнали се в знакови фигури в ъндърграунда.
Занимава се професионално с карате и е един от най-уважаваните треньори в този спорт. Съучредител е на охранителни фирми и застрахователни дружества. Сред по-известните са „Аполо и Болкан“ и „Спартак“, която е позната днес като ЗК „Лев Инс“. Бил е член на надзорния съвет на НОИ и експерт в Съюза за стопанска инициатива на гражданите. В последните години бе и медиен издател.
