На 21 ноември православната църква отбелязва един от най-големите си празници в годишния цикъл Въведение Богородично, или ден на Християнското семейство. Според библейският разказ на този ден родителите на бъдещата Божия майка – Йоаким и Ана, завеждат 3-годишната Мария в храма, където тя ще бъде обучавана и подготвяна за предопределената й мисия.
В българския народен календар 21 ноември, а някъде 20 ноември, се смята за последния и най-тежък ден от така наречените Вълчи празници. Те започват обикновено от 11 ноември, когато се почита свети великомъченик Мина, смята и за укротител на вълците. Вълчите празници са дори по-тежки в психологическо отношение от Мръсните дни между Игнажден и Рождество Христово. На защита от вълчата напаст е посветен целия живот на старите българи, като поверието е, че с последния ден – 20 или 21 ноември, си отиват и опасностите, които заплашват да разболеят хората и животните. Подобни „бабини деветини“ опазват същестуването на българите от толкова много векове, пише „Уикенд“.
Последният ден от Вълчите празници, когато по църковния календар се почита Въведение богородично, е посветен на ритуали и действия в чест на вълка единак или куция вълк, който винаги е в края на глутницата. Оттук и Вълча богодица е известна в някои райони като Куцулан. Според народното вярване Богородиците са три сестри – Голяма, Малка и Вълча. Вълчата е средната и тя заповядва в нейния ден има пълна забрана за някои дейности – жените не плетат, не тъкат, не шият, а мъжете не ходят на лов. не се използват остри предмети с основната цел – предпазване от болести. Коли се Курбан от черно пиле, като това прави най-възрастната жена в семейството. Не се шият или поправят дрехи, защото се вярва, че вълкът ще ги подуши и ще нападне човека, който ги носи , а лошата болест ще улови по-лесно човека.
Името на вълка не се споменава през Вълчите празници. По някои места те са известни и като Вълчляцу Въчлаци, Дзверени дни . Това е период от 3,5,7,9 или 10 дни в зависимост от региона, който се почита в чест на вълците. Календарни периодът най-често се отнася към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни преди Коледа, другаде през Трифунците в началото на февруари. В западна България като Вълчи празници са известни Мратниците (11-16 или 21 ноември). В средните Родопи до 1920-1930 година всеки първи ден от месеца се празнува „завълька“ – за вълка.


