Това, което виждаме в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, по-скоро предизвиква общия смях. Това заяви пред „Фокус“ бившият председател на Народното събрание Ива Митева относно шестата поправка на Конституцията на страната.
„Аз не чух един специалист да каже добра дума за тези конституционни промени. И за съжаление, тези промени след това ще трябва да бъдат и тълкувани от Конституционния съд“, категорична бе тя.
В частта за съдебната власт, където е ядрото на реформата, Митева смята, че нищо не променено: Когато правите реформа в съдебната власт, това е като една болест – вие трябва да видите болен ли е организмът, в кой стадий се намира тази болест, каква е болестта, да видите как може да я излекувате и след това да тръгнете да я лекувате. Трябваше да съберат от най-долния съд, от районен съд, районна прокуратура до Върховен съд, Върховна прокуратура колегите, за да кажат проблемите, за да ги изговорят, за да кажат това ще доведе ли до нещо добро. Иначе са просто едни пожелателни текстове“.
Според експерта намерението на управляващото мнозинство парламентът да не бъде разпускан от президента до конституирането на новото Народно събрание, също е неточно.
„От една страна, имаме мандат на едно ново Събрание, който е започнал да тече, и едно Народно събрание, чийто мандат още не е изтекъл. И какво казват те? Казват, че с клетвата се прекратявали пълномощията на Народното събрание. Да де, обаче защо тогава не са променили и текста, че най-възрастният открива?“, каза тя.
„Да не говорим защо, след като на първия ден ние ще имаме от изборите 480 народни представители със заплати, осигуровки“, коментира още тя.
Митева обясни, че е трябвало да се посочи кога започва мандатът парламента, а не да се фокусират върху клетвата: „Те трябваше да създадат един такъв текст и да кажат от кога започвам мандатът, а не да говорят за полагане на клетвата, защото с полагането на клетвата всъщност започват да се упражняват пълномощията. Но дотогава те са и вече избрани народни представители и от датата на избора им се начисляват включително възнагражденията“.
По отношение на двойното гражданство за народните представители Митева коментира, че така написани, поправките са твърде неясни. Тя обясни и как е можело текстовете да бъдат прецизирани.
„Правната техника изискваше, и за да е ясен текстът, да изменят първото изречение, да кажат, че това трябва да бъде български гражданин, който може да има и друго гражданство, и да сложат „и е живял последните в 18 месеца в страната“. Тогава вече щеше да стане ясен текстът“, обясни експертът.
Тя каза още, че при министрите обаче е създадена „каша“ и очаква тепърва да има проблеми там.
„Президентът в края на краищата, той и без това е с ограничени правомощия. Служебният кабинет е едно от основните му правомощия“, каза Митева относно президентските правомощия.
По думите ѝ и сега държавният глава ще бъде критикуван, когато трябва да реши кой из между вече стеснения кръг от лица трябва да стане служебен министър-председател: „В един момент отново ще се обърне критиката към президента защо е избрал един, а не е избрал друг. Трябва ли да им предлага по реда, по който са изброени?“.
„За председателя на парламента, вие ще имате непрекъснат парламент, ама той щял да оглави служебния кабинет. Т.е. какво правим – изпълнителна и законодателна, и всякаква власт 2 в 1. Чух „Ама той, заместник-председател щял да стане председател на парламента“. Ама то е несериозно“, коментира още тя.
В частта за регулаторите и мнозинството от 2/3, което вече ще е необходимо за избора на техните председатели, Ива Митева смята, че е трябвало да се уточни за кои точно ще има необходимост от 160 гласа: „Тук трябваше да кажат кои органи точно ще ги изберат с 2/3 мнозинство. А не да препращат към закон. Защото Конституцията ви казва, че законите се приемат с мнозинство 50 плюс 1“.
Въпреки критиките, бившият председател на парламента смята, че нужди от промени в основния закон е имало. Тя обаче е категорична, че поправките трябва да се правят след задълбочени дискусии и с голяма експертиза от страна на правещите ги.
„Винаги има нужда от промени, но когато се правят изменения в закони, особено когато се правят изменения в основния закон, те трябва да бъдат много дълбоко обмислени, трябва да бъдат задълбочени, трябва да се чуят всички заинтересовани страни и всички тези, които след това ще прилагат тези текстове“, заяви тя.
„Конституционните текстове трябва да бъдат прости, трябва да бъдат ясни, трябва да бъдат разбираеми, трябва да бъдат без двусмислия и без излишни повторения“, допълни Ива Митева.
