Цанко Цанков е български плувец, многократен национален шампион, Световен и Европейски рекордьор на 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн, Майстор на спорта, притежател на Рекорда на Черно море и първият човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Преплувал е студените води на Тихия океан разстоянието от 37 км между остров Санта Каталина и град Лос Анжелис. А през 2024 година му предстои участие в два от най-трудните плувни маратона в света. Ето какво още сподели още „Властелинът на Черно море“ Цанко Цанков пред АНОНС:
Цанко, в началото на 2024 г. сме. Какви цели си поставяш за тази година?
Спортните ми планове през 2024 година са свързани с участие в два от най-трудните плувни маратона в света. През месец април имаме планирана заявка за преплуване на протока Кук, който е с дължина от 27 километра и се намира между северния и южния остров на Нова Зеландия. Едно изключително трудно предизвикателство, в което, както казват организаторите, „плувецът трябва да плува дълги часове в много студена вода, срещу силни течения и огромни вълни, и в присъствието на опасност от акули“.
През месец октомври ми предстои второ участие във веригата Ocean’s Seven при опита ми за преплуване на протока Молокай. Това именно е най-дългият плувен маратон в света с дължина от 47 км по права линия, между островите Молокай и Оахо (част от Хавайския архипелаг). Условията и тук са изключително тежки, но поне температурата на водата е по-висока (около 26 градуса по Целзии за разлика от 13,6 в Нова Зеландия).
Каква е разликата между целите и мечтите за теб?
Целите и мечтите са взаимно свързани. Разликата между двете е, че всяка сериозна цел трябва първо да бъде мечта. Аз например съм превърнал всичките си мечти в цели, като съм им задал конкретни измерения, граници и най-важното срок, в който трябва да бъдат постигнати. След това съм седнал и съм изготвил план със съответните отделни стъпки или подцели, които ще ме отведат до желания резултат.
Неотдавна заедно с екипа ти представихте филма „Шампионът на Тихия океан“, който се прожектира из цяла България. Разкажи ни повече за него.
Документалният филм „Шампионът на Тихия океан“ разказва за нашия престой в САЩ и проследява целия процес на преплуване на протока Каталина, втори успешно завършен от мен маратон, включен в списъка на 7-те най-трудни в Света. Премиерата на филма беше в родния ми град Бургас, където поради големия интерес организирахме и втора прожекция. Филмът вече е качен и може да бъде гледан от всеки желаещ в моя канал в YouTube. Получихме покани от десетки училища и общини в цяла България, които желаят да организират среща с нас и да им представим филма. Въпреки натоварената програма на всеки един от нас – треньора ми и мениджър Николай Илиев и нашия оператор Симеон Симеонов, винаги намираме време и с огромно желание отиваме навсякъде, където ни канят. Сега ни предстои представяне на филма на 12.02 в Горна Оряховица. Благодарности за поканата на г-н Симеон Димитров – председател на ПК „Локомотив“-Горна Оряховица и на Община Горна Оряховица.
С какво преплуването на протока Каталина е толкова специално за теб?
За протока Каталина може и трябва да бъде написана цяла книга – толкова много са интересните неща, които могат да бъдат разказани за него и за моето плуване там. Най-важното е, че това е единственият плувен маратон в света, на който стартът се дава през нощта. Разстоянието по права линия е 37 километра, температурата на водата варира между 11 и 17 градуса. Но именно тук бих препоръчал на всеки един, който се интересува от плуването и по специално от плуването в открити води, да изгледа документалния филм „Шампионът на Тихия океан“ в YouTube.
На какво ниво според теб е българското плуване? Получаваш ли адекватна подкрепа от държавата?
Според мен българското състезателно плуване се намира в подем. Разполагаме с уникални таланти, които успешно се конкурират на международната сцена. Поздравления за целия екип, който стои зад тези постижения. Те карат всички ни да се чувстваме горди. Иначе от гледна точка на плуването в открити води и моите участия в плувните маратони, разчитаме основно на спонсори. Полагаме огромни, даже бих казал неимоверни усилия, за да можем да осигурим необходимото финансиране и бюджет. Въпреки че е изключително трудно, вярвам че ще успеем, защото каузата ни е значима и достойна.
Защо те наричат „Властелинът на Черно море“?
Това е свързано с факта, че съм първият човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив, а именно – Бургаския. Това се случи на 17.07 2019 година. Дължината му по права линия е 44 702 метра. Успях да преодолея това разстояние без спиране за 14 часа, 24 минути и 34 секунди във водите на Черно море.
Какво е най-важно за маратонското плуване?
Най-важното нещо в маратонското плуване е психическата устойчивост. Този спорт поставя на изпитание границите на психическата и физическа устойчивост на плувеца. Той трябва да може да издържа на многочасовите монотонни тренировки, на огромните натоварвания, на студа и на всички капризи на времето. Трябва да може да издържи на мощта на природата и океана.
От къде намираш сили за тези предизвикателства?
Силата е във всеки един от нас. Всеки човек притежава неограничена сила, но трябва да може да я извади наяве. За да се случи това, той трябва да намери своето призвание и да се занимава с това, което обича и за което е създаден.
Как протича един твой ден? Колко тренировки правиш? В момента сам ли тренираш? Спазваш ли хранителни режими?
В момента съм на подготвителен лагер на Високопланинския спортен комплекс „Белмекен“. Тренирам двуразово – сутрин и следобед, като преди втората тренировка в басейна правя по 1 час ОФП. Натоварванията, с които работя, са големи, на ден плувам средно по 12 километра. При наличието на такива тренировъчни обеми и натоварвания, не се ограничавам от различните видове храни. Избягвам газирани напитки и продукти, съдържащи рафинирана захар.
Какво би посъветвал подрастващите плувци, които вървят по твоите стъпки?
На първо място никога да не се отказват. Винаги, когато се срещам с подрастващи спортисти, им казвам да не забравят, че в спорта и в живота няма невъзнаграден труд. Рано или късно те ще получат своя шанс от живота или съдбата. Да знаят, че пътят на спортиста не е никак лесен, че ги очакват и разочарования и провали. Ако постигнат значими успехи, ще се сблъскат с човешката злоба и завист. Но въпреки всичко успехите, победите и рекордите ще им донесат емоции, удовлетворение и реализация в живота, които ще бъдат много по-големи от всичко останало. Именно поради тази причина изминаването на целия път в спорта си струва. Защото изгражда характера и създава истински хора./АНОНС
