Завърши тазгодишното велопътешествие на приятелската задруга Slow Riders, което беше с обща дължина от 1480 км, близо 1000 от които по течението на река Дунав. Пътуването се осъществи с подкрепата на Общинска фондация „Русе – град на свободния дух“. Момчетата от Slow Riders са приели колоезденето като философия на живот и ежегодно предприемат едномесечно предизвикателство из Европа, за да изследват различни кътчета на стария континент.
Ежегодното пътешествие на приключенците Велиян (Русе), Мартин (София), Никола (Русе) и Васил (Добрич) тази година ги отведе от алпийските езера на Швейцария до изворите на голямата европейска река Дунав в Шварцвалд (Германия), следвайки течението ѝ до Виена (Австрия).
Ето и кратък пътепис от момчетата:
Стартът на велопътешествието бе даден на 27-ми април в Женева, Швейцария, откъдето започнаха дни на алпийска идилия и преходи покрай езера и водопади, прекосяване на планински проходи, нощувки на каравана, палатки, та чак до изискан хотел, в който съседи ни бяха френският професионален отбор по колоездене Групама (Groupama–FDJ).
Швейцарската част от пътуването, наред със спиращите дъха гледки, бе изцяло проведена по перфектна велосипедна инфраструктура, и не защото сме планирали маршрута до съвършенство, а защото почти всички немагистрални пътища в страната имат велосипедни алтернативи или най-малкото велоалеи. Нерядко велоалеите са просто добре маркирана широка част от междуградски пътища, които биват споделени от толерантни шофьори и велосипедисти. Добрият обществен транспорт и качествената маркировка, (както и спазването на закона за движението) в Швейцария е намалил количеството изнервени шофьори до минимум. Това, разбира се, дава предпоставка за едно приятно и безаварийно пътуване на всички участници в движението. Слава богу, нас не ни сполетяха големи произшествие. Дребни повреди, като късане на спици, разбира се, не липсваха, но за това причина най-вече бяха общите килограми на един от участниците + колело и багаж (рекордьор тук е Велиян с общо тегло от над 125 кг).
Забележителности по пътя в Швейцария определено не липсваха. Посетихме Женевското езеро, Берн, езерата край Интерлакен, Люцерн, Цюрих, и водопадите на Рейн – Рейнфал, който е най-големият водопад в Европа – широк 150 метра и с височина от 23 метра.
Швейцария очаквано не ни разочарова, но кулминация на целия маршрут определено бяха изворите на река Дунав в Шварцвалд.
Река Дунав започва да се нарича така след съединението на двата основни притока – реките Брег и Бригах в близост до град Донауешинген. Кой точно е основният извор на реката, все още е спорна тема. От една страна за официален такъв се счита карстовият извор в град Донауешинген в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“. Хидроложки погледнато обаче, за извор на една река следва да се определи изворът на основния ѝ приток – в случая този на река Брег в планината Шварцвалд на надморска височина от 1078м на около 35 км западно от Донауешинген.
В един изпълнен с емоции (и дъжд) ден, посетихме и двата извора, започвайки от Донауешинген и изкачвайки пътя до хидроложкия такъв високо в мистичната планина Шварцвалд. Стръмен път в последните километри ни отведе до самотния извор, над който е издигната паметна плоча и бронзовата фигура на речния бог Данувий, бдящ над реката. И точно там, първият човек, който срещнахме бе жена, която изненадващо се оказа не от другаде, ами от Русе. Емоционалният момент бе допълнен със свежа глътка вода с първите капки Дунав.
При завръщането ни в Донауешинген, случайно се натъкнахме на празненства по случай 1ви май, когато на площада се издига иглолистно дърво на висока дървена колона, богато украсена със символите на града. Действието бе съпроводено от музика и местна бира (с вода от Дунав), с която почерпиха и нас. Нямаше по-добър начин да отбележим достигането на голямата река.
Последваха дни, в които плътно следвахме живописни маршрути непосредствено до река Дунав. Маркирани велоалеи и спокойни пътища от международния маршрут Евро Вело 6 (който минава и през Русе) бавно и величествено ни отведоха до Улм (градът с най-високата църковна кула в света), Инголщад (родното място на Ауди и закона за чистота на бирата от 1516), Келхайм (където Дунава става плавателен и се свързва с канала Майн-Дунав), Регенсбург, Пасау, долината Вахау, Линц и грандиозния финал във Виена.
По време на цялото пътуване се възползвахме от чудесните условия за туризъм в дунавския регион. Гостоприемни къщи за гости, къмпинги и ресторантчета се срещаха на всяка крачка, а велоалеите бяха осеяни с всевъзможни велотуристи. Замъците са буквално навсякъде и напомнят за непреходното стратегическо разположение на реката.
Пътуването ни съвпадна и с Деня на Европа – 9ти май – празникът посветен на мира и обединението в Европа. А какво по-подходящо място за отбелязване на този празник от брега на река Дунав, реката свързваща най-много държави в света – общо 10 (Нил е втора с 9). Тази година този ден съвпадна и с друг голям празник – Възнесение Христово (Спасовден), когато в Германия отбелязват и деня на бащата. Отново повсеместни веселия можеха да се видят и усетят на всеки няколко километра. Към едно такова се присъединихме и ние, където бяхме посрещнати с бира и наденички от местната любителска федерация по кърлинг на асфалт, която провеждаше ежегодното си любителско първенство.
Реката буквално вдъхва живот на регионите, през които минава, и това може да се усети във всяко едно населено място, през което минава. Градовете са облагородили чудесни зони за почивка и забавление за всички, а хората на свой ред сякаш живеят в ритъма на реката. Ритъм, който заби и в нас все по-силно, с приближаването на финала във Виена – грандиозно отбелязан с празнично шампанско на централния площад Щефансплац! 1480 км и 17 дни по-късно след началото ние вече бяхме по-непреходни и будни – точно като река Дунав, защото както казваме в Русе – „Където е текло, пак ще тече!“
