Карлос Насар сложи край на 20-годишното чакане на България отново да има олимпийски шампион във вдигането на тежести. При това асът в категория до 89 килограма го направи с два световни рекорда, в изтласкването (224 кг) и в двубоя (404 кг). Карло стъпи на Олимп в Париж – градът, в който е роден. А символиката е пълна, защото чакането на триумфа във втория най-успешен олимпийски спорт в България е равнозначно на 20-те му години житейски опит. Роден е само три месеца преди покойния Милен Добрев да стане шампион в Атина през 2004 година.
„Големи очаквания наистина тежат, но успях да застана зад думите си. Смазах конкуренцията с това, с това че съм българин, че съм уверен, че съм силен и че цялата страна ме подкрепяше. Беше много хубаво, че състезанието беше на място където съм роден. Да бях си го наредил, нямаше така перфектно да го направя. Този медал е за моя треньор (Илиян Илиев – личният наставник на Карлос), който почина преди две години. Той успя, не аз, заяви Насар, който дори не излезе на последният си опит на подиума в Париж и бе аплодиран от Христо Стоичков и Стефка Костадинова. След триумфа той има пълен комплект златни медали от всички големи първенства – две европейски (2023, 2024), световна (2021) и олимпийска. За следващите игри през 2028 година ще вдигна по-горна категория.
Енергично дете, Насар пробва всички възможни физически дейности за бягство от улицата в Червен Бряг, където израства. Играе и шахмат. 9-годишния му невероятен талант е открит от Илиян Илиев. За Насар тренерът е липсваща бащинска фигура. Илиев повтаря коравото хлапе да не се самозабравя. Да бъде силен във всеки един момент . Предупреждават го, че всички хора, които го хвалят и подкрепят, го правят завади успехите и рекордите му в момента.
Илиев е не просто треньор на Насар. Той е негов откривател, бижутер, ментор, модел за подножието на Блемекен. Там тренира националния отбор. Снеговалежът е тежък. Мъглата гъста. Треньорът се обажда на Карлос, който мигновено организира спасителна група. Твърде емоционален, Илиев излиза от колата и тръгва към базата. Карлос го намира на пътя. С отворени очи, усмихнат. Инфаркт!
Карлос губи невръстен връзка с родния си татко – ливанеца Хасан. И това е травма за цял живот. Липсва му бащинска фигура. Тази, която да тропне на масата, да скокнат вилиците. Отношенията му с баща му, който го търси след успехите му и му изпраща подаръци – остават сложни.
През цялото време солидна опора на аса в категория до 89 година е неговата майка Поли. Заедно с дядо му и баба му формират неговото възпитание. Тя е до него в друг много тежък момент. Година преди олимпийските игри тежкоатлетът претърпява тежка контузия. При битов инцидент в банята къса ахилес. Подвъпрос е не само Париж, ами завръщането в спорта изобщо. Насар дава за лечението си почти всичките си лични спестявания. Цялото възстановяване е около 60-70 хиляди лева.
Доста хора му обръщат гръб. Мнозина го отписват. След триумфалното завръщане, когато печели олимпийска квота, се появява на подиума с народна носия, а мнозина от загърбилите го лицемери отново търсят приятелството и славата му. Майка му Поля е плътно до него. Повечето отличия са в апартамента ѝ в Червен бряг, той чувства нейната сила. И неговото семейство.
По-малкия му брат, 15-годипния Иван върви по-стъпките му . Има доведена сестричка Даная. По-големият 14 месеца брат Лазар е кръстен на дядо му по майчина линия. А името Карлос е вдъхновено от световния номер едно в тениса от Испанския Карлос Моя.
„В Париж кръщаваха деца с по две имена – затова добавихме и Май, хем на майка ми, хем на месеца, в който е роден“, обяснява майката Поля.
Неговата опора е и приятелката му Магдалина Миневска, която стана четвърта с ансамбъла в Париж. „Започнахме се на Белмекен. Не се влюбвам сам в лицето, но и в душата. Смятам, че тя е и красива и с красива душа. Излъчва нежност и чистота, които трябва да има една жена“, разкрива Карлос.
Говорейки за изкушения, няма как да бъде подмината и темата за предложенията, които отправят други държави към Карлос, за да вдига под техен флаг. За него Катар и други арабски държави дават я милион долара. Това е и сумата, за която Наим Сюлейманоглу започва да се състезава под турски флаг и стана трикратен олимпийски шампион. Насар твърди, че отказва срещи. В началото говори от учтивост. А когато се засекат по хотелите по време на шампионати ги свежда до цивилни разговори.
Иначе за олимпийската титла държавното възнаграждение е 250 хиляди лева. Любопитно е, че първата му премия е от футболна агитка на ЦСКА. Още от хлапе запалянковците на „армейците“ забелязват неговите успехи. Виждайки го като един от тях в агитката с успехите му, се радват и решават да го възнаградят. Футболната личност, на която се възхищава е Христо Стоичков. Не се познаваха, но в Париж при посещението на Камата в олимпийското село, се прегърнаха като стари приятели.
Макар и на 20 години, Карлос е предприемчив мъж. Развива свой бранд хранителни добавки.
Ключът към успеха на Насар е неговата вяра. Той е изключително набожен.
„Спортът ме издържа с трудностите, през които трябваше да мина. Направиха юношата мъжа, който се превръща и който вижда бъдещето си. Виждам достойни хора, като примери на които искам да приличам. Много мъжки спорт, изграждащ характера, който ме спечели още от дете. Но за мен е важна вярата. От малък знам молитвите, благодарение на дядо. Не пропусках да ходя на църква всяка неделя.“, казва Насар.
Сега предвид тренировъчния режим не може да го прави редовно. Признава, че Бог е в сърцето му. Вярата му е истинска. „Господ е бил зад гърба ми през целия ми живот. Той е моята опора в моменти, в които на пръв поглед няма изход. Тогава той ми проправя правилния път и ме провежда през него. Всичките ми успехи се дължат на него“, казва нашият Херкулес.
И точно вярата прави Карлос Насар голям шампион. Характер, кален през трудностите, за да израсне без баща. да изгуби треньора си, да поправя грешките на младостта, за да се превърне в златното момче на България, пише в. „Галерия“.
