Лавина от коментари след нелепата смърт на Кирил Маричков.
Музикантът е паднал при качването си на сцената преди концерт на „Фондацията“ в село Селановци в петък вечерта. На място беше повикана линейка. Музикантът е бил с тежка черепно-мозъчна травма. 79-годишният Маричков издъхна в линейката на път за болницата в Оряхово.
За колегите му, новината за внезапната смърт на Маричков се превърна в истински шок.
„Ще бъда банален, но всички знаем какво са „Щурците” за нас. Говоря като рокаджия – това е много голяма загуба. Много голяма загуба, защото той за мен е не само музикант, той е комплексна личност – и композитор, и музикант, и убийствен пич. Изглежда на небето шефът си е направил група и му трябват композитори и музиканти. И дръпна Киро”, заяви Димитър Ковачев – Фънки.
„Появи ми се снимка, погледнах с любопитство да видя Кирчо какво прави, предположих, че е нещо с юбилея му и прочетох новина,която не ми хареса изобщо. Не можах даже да реагирам, защото се познавахме в приятелски кръг“, посочва Любо Киров и допълни: „Вървим по пътя всички, правим музика и до колкото разбирам той си е тръгнал от този свят до последно на сцената, това е сякаш признанието на един истински музикант. До последно на сцената. Изглежда някак си и красиво и тъжно по някакъв начин“.
„Мъчно ми е. Много ми е мъчно. Когато ми се обади Кирил Маричков изтръпнах. Просто изтръпнах цялата и той ме покани да запишем песен, не съм спала всички нощи преди да се срещнем в студиото му. „Обичам те завинаги“, друга дума няма. Един дует, който много години ми трябваха да осъзная колко е дълбок. И когато свършихме записите, той ми каза: „Пази си идентичността“. Поклон, поклон пред паметта му“, спомни си Белослава.
„Съдбата беше благосклонна към мен, защото първо бях фен на Кирил Маричков, а после станах приятел на човека Кирил Маричков. За мен той винаги е бил като кумир. Бяхме приятели и така и не можех да пречупя уважението, което имам към него. Когато се запознахме първото нещо, което ни каза: „Моля ви се, не ме наричайте Кирил Маричков. Казвайте ми Кирчо“. И така го приеха всички, казваха му Кирчо. Аз до последно не можах да се пречупя и винаги му казвах господин Маричков. Твърде малко време е минало и все още не знам какво се случва. Като шок е и човек малко трудно реагира в шокови ситуации. Странно се чувствам, мъчно ми е“, разказва Ерсин Мустафов.
„Кирчо беше модел за подражание. Той е човек, който има влияние в българската музика. Човек, който и подкрепяше младите изпълнители. Караше ни да се чувстваме като добри наследници на това, което той е направил“, допълва Киров.
„Последният ни разговор беше на една от пресечките на „Докторската градина“, той голям, достолепен, винаги с шал каза: „Ей Белослава, колкото ти се радвам“. Но с тази усмивка, все едно се виждаме всеки ден. И аз освен да му се поклоня и когато го виждах пак му се покланях. И приживе и в този момент се прекланям до земята“, каза още Белослава.
„Това, което ми тежи в момента е че не можехме да си кажем чао. Да се сбогуваме и тази мисъл доста време ще ме преследва. И в момента ме разстройва и ми е много мъчно, че вече го няма“, твърди Ерсин.
„Аз не успях да го поканя за песен. Той ме покани веднъж преди 25 години, съжалявам, че не бях аз тази, която го кани за следващата. Но ще го направим някъде другаде, в друго пространство. Той е тук сред нас. Той никога няма да си отиде, нищо не сме изгубили “, признава Белослава.
„До последно показваше всичко това, на което той е способен. Недоизказани неща няма. Ако сме имали да си кажем, то времето ни е предоставило тази възможност“, уточни Киров.
„България губи истински музикант, който е работил с цялото си сърце. Песни, като „Клетва“, които и до ден днешен са част от бита на българина“, подчерта Любо Киров.
