-
Отказ от диалог и целенсочено търсене на конфронтация – политическата криза като желано състояние
- Външнополитически зависимости диктуват вътрешнополитическия хаос у нас
Политическата криза в страната се задълбочава, а партиите в парламента втора седмица не могат да изберат председател на 51-ото Народно събрание. Има ли светлина в тунела коментираме с политолога Ралица Симеонова.
Г-жо Симеонова, отново сме свидетели на размяна на реплики между ГЕРБ и ПП-ДБ. Очаквате ли да седнат на масата за преговори за съставяне на правителство?
Поведението им до момента ни дава основание да се съмняваме, че имат желание за реален диалог. Дори да седнат на една маса и да разговарят, това може да се окаже само една формалност, от която да не произтече нищо съществено. Виждаме сериозни „червени линии“, които затрудняват разговорите.
ГЕРБ-СДС изрично поставиха изискването техен представител да заеме поста на председател на НС и обвързаха това условие с възможността за съставяне на правителство. Същевременно отхвърлиха вероятността да участват в преговори за формиране на управляващо мнозинство с втория и третия мандат. Ограничиха и кръга от потенциалните субекти, с които биха управлявали съвместно, като изключиха „Новото начало“ на Пеевски, АПС на Доган, „Възраждане“ и МЕЧ. Очертаха възможност за сътрудничество единствено с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Освен всичко това, започнаха да настояват Борисов отново да заеме поста на министър-председател.
Този очевиден императивен подход минимизира шансовете за редовно правителство, защото е ясно, че ПП-ДБ трудно биха приели тези условия и е почти невероятно да се съгласят да участват в коалиционен кабинет, оглавяван от Борисов.
Поведението на ГЕРБ-СДС обаче има своето обяснение. От формацията са наясно, че без тях шансът да се формира някаква стабилна управленска формула е нищожен. Ето защо се опитват да максимизират ползите си в тази ситуация. Още повече, че не изглеждат особено притеснени от перспективата за нови избори. В противен случай щяха да бъдат далеч по-диалогични. Изглежда, че не са склонни на почти никакви компромиси.
ПП-ДБ, от своя страна, също поставиха своите условия, като акцентираха върху изискването за „санитарен кордон“ около Пеевски. Сигналите, които идват от тази коалиция, ни подсказват, че отделните субекти в нея вероятно имат разногласия, включително по въпроса за участието в общо управление с ГЕРБ-СДС.
От една страна, те изключиха Борисов от „санитарния кордон“ и така го разграничиха от Пеевски. С това отстъпиха от първоначалните си заявки, че ще водят борба срещу модела, олицетворяван от двамата. Същевременно запазват поне един от „враговете“. Образът на „врага“ е ключов за съществуването на тази формация, защото е един от малкото им инструменти за консолидация както в рамките на коалицията, така и по отношение на търсенето на електорална подкрепа. Но действително направиха голяма услуга на Борисов, който след протестите през 2020 г. беше изпаднал в сериозна изолация. Съвместното им управление с ГЕРБ , а сега и разграничаването на Борисов от Пеевски, помогнаха доста за реабилитирането на ГЕРБ. Нищо чудно в бъдеще да спрат да говорят за „сглобки“ или да измислят други заместващи думи за коалиции, когато участват в управлението с ГЕРБ.
От друга страна, поведението им наподобява предизборно. Правителство с ГЕРБ сега, в рамките на този парламент, не изглежда особено желан вариант за част от представителите на ПП-ДБ. Самият Василев подчерта, че не би искал да управлява с ГЕРБ. А направената заявка за изтегляне на собствената им кандидатура за председател на Народното събрание и осигуряване на подкрепа за кандидата на ИТН, на практика, може да се разглежда като отказ от участие в коалиционно правителство с ГЕРБ-СДС в този парламент.
В този контекст можем да направим извода, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ изобщо не търсят допирни точки и полета за съвместно действие в рамките на 51-ото НС. Напротив – целенасочено очертават нови разломи и линии на противопоставяне. Фокусът им по-скоро е върху заемането на по-добри изходни позиции при едни нови избори.
-Възможно ли е съставяне на правителство в рамките на 51-ия парламент?
Изглежда много малко вероятно, именно защото основните политически сили, около които би могло да се оформи някакво управляващо мнозинство, не демонстрират воля в тази посока. Засега изглежда, че усилията за съставяне на правителство са фиктивни. Не се акцентира върху това, което може да „спои“ политическите субекти, а върху спорните въпроси, които ги разделят и отдалечават една от друга.
Всички говорят за това какво не искат и много по-малко говорят за това какво искат. А темата за целите, приоритетите и задачите пред един редовен кабинет съвсем е изтласкана в периферията на разговорите. Този подход минимизира шансовете за реализиране на някаква управленска формула. Но пък дава основа да се извадят достатъчно аргументи и оправдания защо не е възможно да се постигне съгласие.
-Смятате ли, че Борисов би се съгласил друг да бъде премиер?
Ако ГЕРБ-СДС реално искат да има правителство, въпросът за това Борисов да го оглави не трябва да бъде поставян като императив. Дори не следваше да стои „на масата““. Ясно е, че за повечето парламентарно представени формации е неприемливо той да бъде отново премиер. В този смисъл това е много дебела „червена линия“ при договарянето на правителство.
-Все по-често се говори за партия на Румен Радев. Очаквате ли президентът да се включи в евентуалните избори в началото на 2025г.?
Не считам, че е много вероятно, не и в началото на следващата година. Подобно решение крие много потенциални рискове и ще го направи твърде уязвим за атаки от политическите му опоненти. Средата не е особено подходяща за такъв ход. В момента позицията му позволява да наблюдава и оценява случващото се от сравнително безопасна дистанция.
Освен това, изглежда, че и сега има определено влияние и може да задава дневен ред чрез някои от основните политически формации, както и чрез някои от второстепенните. В този смисъл, не виждам причина да рискува комфортната позиция, която заема.
По-логично ми изглежда да се ангажира пряко с партийна дейност след края на президентския си мандат. Разбира се, всичко това е условно. Винаги е възможно да се случи някакъв форсмажор, който да го извади по-рано на политическата сцена. 
-Редица коментатори прогнозират минимум 1 милион избиратели за евентуалната партия на Радев. Реални ли са тези очаквания?
Трудно можем да отговорим на този въпрос, защото не разполагаме с конкретни социологически данни, а и все пак говорим за нещо, което не е факт. Със сигурност обаче е грешен подходът, при който подкрепата за президента се пренася автоматично върху евентуален негов политически проект. Може да се случи, но не е задължително. Ролята на президент и ролята на партиен лидер са много различни. Имаме примера с президента Георги Първанов, който се ползваше със солидна подкрепа, но това не помогна на АБВ да се утвърди като водеща политическа сила.
-Вижда ли се светлина в тунела за излизане от политическата криза?
Не, за съжаление, не се вижда изход от политическата криза. Липсата на стабилно редовно правителство все повече прилича на желано състояние на нещата. Основните партии имаха много възможности да сформират редовни кабинети през последните години. И ако коалиционният формат им беше толкова неприемлив, най-малкото можеха да инициират законодателни промени, така че да сменят избирателната система или поне изборната методология, за да решат проблема със силно фрагментираните парламенти, който уж им пречи да създадат стабилно мнозинство.
Струва ми се, че причините за тази политическа криза следва да се търсят по-скоро във външнополитическия контекст, отколкото във вътрешнополитическия. Сякаш чакат още нещо да се случи там, извън нашите граници. Междувременно в нашата страна усещането е за хаос и безвремие.
