Министерски съвет публикува отчета на кабинета „Главчев“.
Служебното правителство изпълни професионално, прозрачно и в отличен диалог с Централната избирателна комисия всички свои ангажименти според Изборния кодекс относно организационно-техническата подготовка на парламентарните избори на 27 октомври 2024 г. Осигурени бяха над 100 млн. лева, необходими за организацията и провеждането на вота.
Кабинетът положи всички усилия, за да надгради и подобри значително организацията на вота, като целта беше постигането на максимална сигурност и публичност. Проведените на 27 октомври избори са най-проверяваните досега – безпрецедентно голям брой машини преминаха извадкова проверка – 3306. За сравнение при предходните избори са проверени 664 машини. Правителството осигури двойно повече специалисти от държавната администрация за извършване на проверките – над 50. За първи път по настояване на изпълнителната власт ЦИК допусна представители на медиите в склада за съхранение на машините по време на проверките. Кабинетът осигури пълна прозрачност и при удостоверяването на машините, давайки възможност работата на екипите да бъде наблюдавана в реално време. Връщането на доверието на гражданите в машините беше ключов приоритет за служебното правителство. Показателно е, че на тези избори гласоподавателите, избрали да дадат своя вот с машина, се е повишил с близо 220 000 в сравнение с предходните. Успешно бяха проведени и изборите в чужбина.
Видеонаблюдението и видеозаснемането при преброяването на бюлетините от секционните избирателни комисии отново доказа, че е допълнителен инструмент, с който се гарантира прозрачността и честността на изборите. Правителството надгради видеонаблюдението и видеозаснемането и постигна над 99,5 % покритие на секциите, така че случващото се в тях да бъде видяно от всички.
МВР обезпечи опазването на обществения ред и охраната на вота, както и превенцията и противодействието на престъпленията. Създадено беше Националното междуведомствено звено между прокуратурата, МВР и ДАНС, което съгласно Изборния кодекс осъществява координацията и взаимодействието между институциите за законосъобразност при произвеждането на изборите. МВР разкри също денонощна телефонна линия за сигнали, свързани с нарушения на изборния процес. Всеки един сигнал беше обратен.
Месец преди вота започна национална специализирана операция на територията на страната, която продължи до края на изборния ден. Видимите резултати от активността на МВР са: 127 образувани досъдебни производства, като 115 от тях са по чл. 167-169 от НК. Задържани в рамките на проведените общо 227 спецоперации са 73 души. Съставени са 1904 предупредителни протокола по чл. 65 от ЗМВР. Служители на министерството предприеха действия по постъпилите в рамките на месец, по време на предизборната кампания, близо 1000 сигнала за нарушаване на изборното законодателство и политическите права на гражданите, като само в изборния ден те са 244. От всички постъпили сигнали 716 са свързани с купуване на гласове в полза на политически партии и коалиции.
ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
България стана пълноправен член на Шенген. Кабинетът работи целенасочено, за да финализира процеса, по който работиха редица правителства. Създаден беше оперативен щаб за реорганизация по границите и готовност за работа в Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Като част от усилията за още по-добра среда за сигурност, се предприеха действия за овладяване на мигрантския натиск. В резултат – натискът върху границата намаля със 70%.
През месец октомври премиерът Димитър Главчев инициира оглед на преградното съоръжение по българо-турската граница, от който стана ясно, че компрометирани участъци по оградата не се допускат. Ремонтни екипи ежедневно обхождат преградното съоръжение и където е необходимо, реагират незабавно, като включително подсилват конкретните участъци. От началото на годината досега граничните полицаи са предотвратили над 44 000 опита на мигранти да влязат незаконно в страната.
Активно се работи за противодействие на производството и разпространението на наркотични вещества. До момента са проведени повече от 4000 специализираните полицейски операции и са задържани съществени количества дрога, разкрити са нарколаборатории и наркооранжерии.
По отношение на пътната безопасност беше повишена ефективността на административнонаказателната дейност чрез по-бърза реакция и достигане до нарушителите.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Благодарение на навременната реакция на правителството България беше една от първите държави, която проведе успешна евакуация на всички български граждани и техните семейства, желаещи да напуснат Ливан. Със съдействието на всички компетентни български институции и на международни партньори, на 30 септември и 1 октомври бяха осъществени два специални полета на правителствения самолет по маршрут София – Бейрут – София, с който бяха изведени общо 169 души. В последващите дни – до 7 октомври, със съдействието на канадското посолство в Бейрут бе помогнато на още 19 души, успешно да се завърнат в България. По време на акцията приоритет беше сигурността на българските граждани и на екипите, обезпечаващи евакуацията. На специална церемония в Министерския съвет премиерът Димитър Главчев лично награди и благодари на 18-те души – пилоти, организатори на полети, технически специалисти и стюардеси.
Продължиха и последователните усилия за оказване на многоизмерна подкрепа на Украйна – хуманитарна, политическа, дипломатическа, военна, социално-икономическа, вкл. усилия по подготовка на възстановяването на страната с акцент върху сътрудничеството в ключови сфери.
Продължиха също целенасочените усилия за търсене на решение за казуса със задържаните в Йемен двама българи, членове на екипажа на отвлечения от „Ансар Аллах“ в Червено море кораб „Галакси Лийдър“.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Дейностите по реализиране на проекта за Национална детска болница продължиха да се изпълняват в съкратени срокове, създавайки предпоставки за 4 години да бъде преодолян застой от 40 години. Теренът е готов за строителство предсрочно, какъвто ангажимент пое служебното правителство. Приет е и планът за структурата и капацитета на лечебното заведение – предвижда се в болницата да има 440 легла, разпределени в 26 клиники и отделения, включително детска психиатрия, генетична лаборатория, нуклеарна медицина и физиотерапия и рехабилитация. Целта е да се осигури комплексната грижа за децата и отлични условия за работа и развитие на медицинските специалисти. След броени месеци трябва да стартира и строителството, така че през 2028 година България да има функционираща Национална детска болница.
Друга съществена мярка в здравната сфера е реформата в ТЕЛК и увеличението на средствата за предсрочно издадени решения. За целта бяха приети промени в Наредба № 3 и се осигуриха допълнителни 710 000 лева по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2024 г. така от месец октомври вместо досегашните 60 лв., комисиите получават по 100 лв. за всяко влязло в сила предсрочно издадено експертно решение.
Създадена е организация за провеждане на национална скринингова кампания за рака на маточната шийка. В рамките на кампанията, през последните три месеца на 2024 г., са осигурени 90 000 гинекологични прегледа на жени на възраст от 20 до 49 г. В отделни населени места се провеждат и скрининги за рак на млечната жлеза, простатата, дебелото черво, за диабет тип 2, хронични белодробни заболявания и сърдечно-съдови заболявания.
Бе даден старт на HEMS системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. До момента са реализирани над 40 успешни мисии.
РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Започна основният ремонт на Дунав мост при Русе след 70 години експлоатация. Възобновено беше строителството на около 52 км от АМ „Хемус“. Работи се активно по изграждането на новия първокласен път Видин-Ботевград. Издадено бе разрешение за строеж за последните 6 км от АМ „Европа“, която се очаква да бъде изградена изцяло през следващата година. Изготвят се технически проекти за двата участъка в посока от Кулата към София и за обхода на град Кресна по трасето на лот 3.2. на АМ „Струма“. Разширяването на 600-метров участък от магистралата край Симитли облекчи трафика в района. Подписан е договор за изработване на разширен идеен проект за скоростно трасе по направлението София – Монтана с тунел под прохода Петрохан. След тригодишно прекъсване са осигурени договорите за текущ ремонт и зимното поддържане на републиканската пътна мрежа.
Приоритетно продължи работата по Инвестиционната програма за общински проекти. От подадените 2170 заявления са сключени над 1900 споразумения с общини. Направените плащания към общините са за 500 млн. лв.
Започна процесът по договаряне с общините за изпълнение енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради – Етап II по ПВУ. Одобрени са общо 282 многофамилни жилищни сгради в 65 общински и районни администрации. Продължава усилено да се сключват договори и по Етап I на програмата, в които ще бъдат вложени близо 1,129 млрд. лв. Напредъкът по сключването на договорите стана възможен, след като екипът преодоля завареното забавено разглеждане на проектните предложения по процедурите за енергийна ефективност на жилищния сграден фонд по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Стартирани бяха спешни мерки за борба с безводието в страната. Експертите анализираха проблемите и предложиха решения за подобряване на ефективността и контрола, осигуряване на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските култури. Взе се решение да се размрази проектът за изграждане на яз. „Черни Осъм“ за Плевен и Ловеч. Приключи строителството на яз. „Луда Яна“ и пречиствателната станция за питейни води към него и започна завиряването. Осигурени са и 15 млн. лв. за ремонт на водопроводната мрежа на Омуртаг. В спешен порядък бе решен проблемът с недостига на питейна вода за Кочериново.
Успешно завърши внедряването на новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. С новата система ще се подобри както бързината, така и достъпността до административните услуги, предвижда се разпределението на заявленията да става на случаен принцип във всички териториални звена на Агенцията.
Открит беше реконструираният ГКПП “Калотина” – първият голям ремонт на пункта от 30 години насам. Статистиката показва ръст на товарния трафик от почти 30% в тази точка за последните пет години. Пунктовете в страната са проектирани да поемат трафик от 2.5 млн. превозни средства годишно, а само през 2023 г. са преминали 4.5 милиона, с тенденция до 2029 г. да нараснат до 10 милиона. Затова правителството предприема мерки с цел облекчаване на трафика по всички гранични пунктове. Преди три месеца кабинетът започна усилени действия за разширяването на пунктовете при Малко Търново и Капитан Андреево, като целта е всички да бъдат реконструирани.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Близо 1,6 млрд. лева бяха разплатени в подкрепа на земеделските стопани. От тях 325 млн. лева са изплатени по вторият транш на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Стартираха първите приеми по интервенции, финансирани чрез ЕЗФРСР от Стратегическия план. В момента отворени за кандидатстване са шестте процедури за проектни предложения за нови, малки и млади стопани, иновации, групи и организации на производителите и облагородяване на селските райони. Финансирането е на обща стойност над 1 млрд. и 278 млн. лв., като над 1 млрд. лв. ще бъдат насочени към развитие на общините в селските райони.
В началото на 2025 г. ще стартира приемът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за новия период 2023 – 2027 г. През декември с постановление на МС бяха одобрени правилата за прилагането му. Финансирането чрез ЕЗФРСР плюс допълващо финансиране от другите оперативни програми е на стойност 740 млн. лв. Целта е подобряване на местните икономики, социалната и екологичната среда в малките населени места.
Изплатени са близо 8,3 млн. лв. за щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия. Отделно над 1,330 млн. лв. са изплатени по заявления за предоставяне на помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през 2024 г.
Изготвен е План за възстановяване на опожарените през 2024 г. горски територии. Държавните предприятия ще възстановяват приоритетно опожарените площи в близост до населени места и ерозирани терени.
Извършен е цялостен анализ на дейността и е изготвена стратегия за модернизиране на напоителните системи в периода 2024-2028 г. с цел увеличаване на площите с изградена система за напояване с над 2,5 млн. дка, а в дългосрочен план да достигнат 8 млн. дка. Към момента са модернизирани и рехабилитирани 10 обекта, което осигурява 50% икономия на вода и увеличаване на поливните площи с над 38 000 дка. Възложено е и проектирането на 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване на земеделски култури.
Работи се по проект за изграждането на нов полигон и 25 ракетни площадки за борба с градушките, с цел уплътняване на вече съществуващата противоградова защита и въвеждане на изцяло нова противоградна зона в Северна България. Предстои пилотно внедряване на наземни генератори със сребърен йодид в две зони на територията на страната, където не е позволено да се използват ракети и самолетен способ.
ЕНЕРГЕТИКА
От началото на октомври започна търговска експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция, в който българската страна, чрез „Булгартрансгаз“ има дял от 20%. Терминалът осигурява достъп до надеждни източници като САЩ, Катар, Египет и др., гарантирайки конкурентни доставки за българските потребители. Това е първа реална стъпка от цялостната концепция за създаване на Вертикален газов коридор, подкрепена от ЕС и САЩ. „Булгартрансгаз“ ЕАД вече изпълнява проектите за увеличаване на капацитета за пренос между Гърция и България и България и Румъния като част от инициативата за коридора. Диверсификацията на доставките чрез терминала в Александруполис е стратегическа както за България, така и за Югоизточна Европа, Молдова и Украйна.
Ускорен бе процесът по реализация на проектите за местен добив от дълбоко Черно море. Със свое решение Министерският съвет издаде разрешение на „Шел Експлорейшън енд Продъкшън (96) Б.В.“ да търси и проучва за нефт и природен газ в блок „Хан Тервел“.
За първи път в своята петдесетгодишна история през месец май АЕЦ „Козлодуй“ заработи с алтернативно гориво. В 5-ти блок на атомната електроцентрала бяха заредени първите 43 касети с алтернативен тип гориво, произведено от американската „Уестингхаус“. Уестингхаус Електрик Къмпани и АЕЦ „Козлодуй“ подписаха и договор за анализи на безопасността за лицензиране на алтернативно ядрено гориво за 6-ти блок на централата.
Изпълнен беше ключов етап от работата по реализация на проекта за изграждане на нова ядрена мощност в България. На официална церемония в Министерския съвет в началото на месец ноември беше подписан договорът за инженеринг за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Дейностите по проектирането и изграждането на 7-и и 8-и блок на централата се осъществяват в сътрудничество с американските и южнокорейските ни партньори. Подписването на договора за инженеринг, доставка, строителство и въвеждане в експлоатация на два нови реактора в атомната ни централа между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД, от една страна, и консорциума между Уестингхаус Електрик Къмпани и Хюндай енджиниъринг енд кънстръкшън, от друга, е фактически старт на изпълнението на проекта за новите ядрени мощности на България в заложения срок и бюджет.
Приключи ремонтът на втория хидроагрегат на най-голямата батерия в региона – ПАВЕЦ „Чаира“. Нейната работа има ключово значение за по-доброто балансиране на системата, както и за успешното интегриране на нарастващото ВЕИ производство в региона. Дейностите, продължили 12 месеца в интензивен режим, гарантират сигурността и ефективността на съоръжението, което вече участва активно в електроенергийната система на страната. В напреднала фаза са преговорите, които НЕК ЕАД води с производителя на оригиналното оборудване – Toshiba относно средносрочно решение за ремонт на хидроагрегат 1.
Осигурено беше финансиране за миньорите от комплекс „Марица изток“ по политиките за плавна и справедлива трансформация към нисковъглеродна енергетика. В съответствие с договора за заем, сключен през август между „Български енергиен холдинг“ ЕАД и „Мини Марица-изток“ ЕАД, холдингът преведе на минната компания 16 млн. лв. на 17 октомври. Средствата са за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите в мините за септември. През ноември предстои нов превод в размер на 28 млн. лв., с който ще бъдат изплатени заплатите за октомври. БЕХ вече предостави целево финансиране на „Мини Марица-изток“ ЕАД за общо 56 млн. лв. за заплати на служителите през юли и август, социално осигуряване, плащания към бюджета и други. Ползването на всички тези средства е възможно благодарение на подписаното рамково споразумение за финансиране в размер до 100 млн. лв. от БЕХ ЕАД и 50 млн. лв. от търговска банка, където холдингът е съдлъжник. Отделно от това, през октомври БЕХ ЕАД и „Мини Марица-изток“ подписаха ново рамково споразумение за финансиране в размер на 100 млн. лв. до 30 юни 2025 г. Чрез него ще бъдат осигурени средства за трудови възнаграждения на работещите в мините и по задължения на дружеството към бюджета през предстоящите месеци.
ТРАНСПОРТ
Подписани са договори за доставка на общо 25 нови електрически мотрисни влака. Двадесет от тях са финансирани със средства по Плана за възстановяване и устойчивост, а други пет – от Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027. Възложител на двата договора е Министерството на транспорта и съобщенията, а изпълнител – консорциум „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“. Стойността на подвижния състав е 640 млн. лева, а срокът за доставка е 2 години. Предвижда се мотрисите да обслужват пътниците по най-дългите жп направления в страната – София-Бургас, София-Варна и София-Русе, както и в по-къси разстояния като София-Драгоман.
В изпълнение на Плана за преструктуриране на „Български пощи“ ЕАД, одобрен от Европейската комисия, е подписан протоколът за увеличение на капитала на дружеството с 50 млн. лв. По този начин „Български пощи“ ЕАД вече не е предприятие в затруднено положение и има възможността да получава от държавния бюджет действително доказаните разходи за изпълнение на възложените услуги от общ икономически интерес. Изпратено е уведомление пред ЕК за държавна помощ за изпълнението на универсалната пощенска услуга.
ОКОЛНА СРЕДА
Изпълнени са изискванията за присъединяване на България в част „Околна среда“ към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Приключи общественото обсъждане на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ 2022 – 2027 г.) за четирите района за басейново управление и консултациите по Морска стратегия на Република България. След разглеждане от Висшия експертен екологичен съвет на Докладите за екологична оценка с приложени към тях доклади за оценка на степента на въздействие към плановете и стратегията, е в ход междуведомствено съгласуване за приемането им от Министерски съвет.
Издадена беше заповед за обявяване на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна „Река Марица“. С цел недопускане увреждането на типове природни местообитания и местообитания на животински и растителни видове бяха издадени заповеди за промяна на режимите на две защитена зони – „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и „Калиакра“ за опазване на дивите птици. Издадени са и заповеди за обявяване на седем защитени територии – защитена местност „Арвалийка“, природна забележителност „Скален мост Ъглен“, защитена местност „Крайречната гора“, защитена местност „Златишка букова гора“, защитена местност „Басарбовски степи“, защитена местност „Червени камък“ защитена местност „Половрак“. Издадена е и заповед за увеличаване на площта на защитена местност „Теснолистен божур“. За други пет проекто-защитени територии са подготвени заповеди за обявяването им и предстои тяхното издаване.
България посрещна 112 национални делегации в София за 61-ата сесия на Междуправителствения форум по изменение на климата, организирана от МОСВ. На конференцията на ООН за климата СОР29 в Баку затвърдихме силната позиция на страната ни в климатичната политика.
ИКОНОМИКА
Предприети бяха стъпки за развитие и модернизиране на Държавното млекопреработвателно предприятие „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Наред с това дружеството започна изграждането на Научно изследователска лаборатория от най-високо технологично ниво заедно с японската компания „Мейджи“. Новият научен център ще осигури работа на български и японски учени с най-модерните високотехнологични съоръжения и най-съвременни методи за откриване на нови здравни ползи от употребата на българското кисело мляко, като продукт от националното ни богатство. Десет годишният договор за стратегическо партньорство между държавното предприятие и японската компания надгражда досегашното 50-годишно сътрудничество със създаването на първата съвместна българо-японска научноизследователска лаборатория в областта на млечнокиселите бактерии.
През отчетния период дружествата от групата на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД към Министерството на икономиката и индустрията привлякоха инвестиции на обща стойност от над 450 млн. лв., които ще разкрият близо 1300 нови работни места.
Наред с това „Национална компания индустриални зони“ ЕАД стартира проекти за модернизация и развитие на държавните индустриални зони по проекти на обща стойност за близо 9 млн. лв.
Министерството на икономиката и индустрията разработи проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се предоставя по-добра защита на колективните интереси на потребителите. Законопроектът съдържа още критерии за признаване на квалифицираните организации от министъра на икономиката и индустрията, които ще имат право да предявяват тези искове, и които трябва да отговарят на конкретни изисквания, които гарантират тяхната независимост и ангажираност към защитата на потребителските интереси.
ИНОВАЦИИ И РАСТЕЖ
За насърчителни мерки от бюджета на Министерството на иновациите и растежа е осигурена подкрепа в размер на над 40 млн. лв. С тези средства се подпомагат дружества, чиито инвестиции са в размер на близо 350 млн. лв. и предвиждат над 850 нови работни места.
По отношение на насърчаване на иновациите МИР продължава да подкрепя с безвъзмездни средства българските компании. 531 фирми получават безвъзмездно 218 млн. лв. за внедряване на иновации по програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“.
След изслушване на министър Карадимов на 94-тата сесия на Комитета по цифрова политика на ОИСР бе взето положително решение и България затвори тази глава от преговорния процес.
ОБРАЗОВАНИЕ
Сключени са договори с 2168 училища и центрове за подкрепа за личностно развитие за изграждане на STEM кабинети. България е единствената държава, която е договорила средства за създаването на образователна STEM среда в 100% от институциите в образователната ни система по Плана за възстановяване и устойчивост. Предстои и стартиране на строителството на Национален STEM център.
Приключиха международните олимпиади и състезания за настоящата година. За първи път Министерството на образованието и науката изцяло пое подготовката на отборите. За тази цел бяха отпуснати почти 1 млн. лева за организиране и провеждане на международните, европейските и балканските олимпиади, а българските олимпийци завоюваха над 90 медала.
Правителството осигури общо 373 545 лева за подкрепа на ученици с изявени дарби от 8. до 12. клас. Общо 366 ученици от държавни, общински и частни образователни институции ще получат стипендии за насърчаване и развитие на творческите, научните и спортните им заложби.
През годината на три пъти се предоставиха допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на персонала и за увеличение на стипендиите на докторантите в общ размер на 234 млн. лв., с което предоставеният ресурс за държавните висши училища надхвърли 1,041 млрд. лв. Заедно с това са осигурени и 200 млн. лв. за ремонт на студентските общежития.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Минималната заплата ще се повиши на 1077 лв. от 1 януари 2025 г. Размерът ѝ ще се увеличи с 15,4% или със 144 лв. спрямо сегашната ѝ стойност. По-високият размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, ще повиши покупателната способност на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще увеличи мотивацията на работната сила за включване в заетост.
Линията на бедност ще бъде 638 лв. от 1 януари 2025 г. Стойността ѝ ще се повиши със 112 лв. или с 21,3% спрямо 2024 г. Повишаването на линията на бедност ще подобри социалната закрила за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства ще получават подкрепа от държавата в по-голям размер. В резултат на увеличението през 2025 г. месечната финансова подкрепа за над 700 000 хора с трайни увреждания ще нарасне с 21%. Ще се повиши и размерът на помощите по Закона за социално подпомагане и Закона за закрила на детето.
На близо 340 000 домакинства до момента са отпуснати помощи за отопление от 554 лв. за предстоящия зимен сезон. Броят им е с около 15 000 повече в сравнение с миналата зима. 330 000 пенсионери получиха по 100 лева Коледни добавки.
ФИНАНСИ
Министерството на финансите обезпечи финансирането на всички разходи за нормалното функциониране на държавата.
Правителството прие протоколно решение за организацията на заключителния етап от подготовката на законопроектите за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. и за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Съгласно Решението служебният кабинет внесе трите законопроекта в парламента след конституирането на 51-ото Народно събрание.
Институциите продължиха интензивната подготовка за въвеждане на еврото за национална валута в България. Съгласно тазгодишните Конвергентни доклади България изпълнява три от четирите числови критерия за членство в еврозоната, като не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност. Изпълнението и на инфлационния критерий ще е предпоставка България да поиска изготвянето на извънредни Конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка.
На 17 септември заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова и министърът на енергетиката Владислав Малинов запознаха народните представители от 50-тото Народно събрание с напредъка в преговорите с Европейската комисия по предвидените изменения в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и проекта на глава REPowerEU, както и съответните изменения. Правителството продължи активния диалог с ЕК относно изпълнението на мерките и целите по НПВУ с оглед получаване на средствата по второто плащане.
ПРАВОСЪДИЕ
Започна работа по необходимите изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). На първото заседание на работната група на 3 октомври министър Мария Павлова подчерта, че МП държи фокусът да бъде върху идеите на съдебната власт и очаква предложенията на действащите магистрати. Министерството на правосъдието обобщи всички постъпили становища.
Приет беше Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица (Законопроект за личния фалит), както и измененията в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения се разширява кръгът на лицата, защитени при подаване сигнали за нарушения като упражняващите юридическа професия, за които съществува задължение за опазване на професионална тайна, ще бъдат защитени при подаване на сигнали за нарушения на законодателство или актове на ЕС, застрашаващи или увреждащи обществения интерес. И двата закона са съгласувани с ЕК, с оглед на точното изпълнение на ангажиментите ни по НПВУ.
Публикувани са за обществени консултации допълнения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
ОТБРАНА
Увеличи се броят на кандидатите за военна служба, продължава последователната политика за повишаване на бюджета за отбрана до 2,5 %. От 1 ноември са увеличени порционните пари от 200 лв. на 300 лв. От януари трудовите възнаграждения се очаква да нараснат с 30 процента, а за някои категории от войнишкия състав и повече.
Предприеха са реални стъпки за замяна на системата за противовъздушна отбрана и стъпки за подготовка на дружествата ТЕРЕМ за асемблиране на бойните машини „Страйкър“;
Извършен бе успешен тестови полет на първия български изтребител F-16 Block 70. Ускорява се изграждането на инфраструктурата за приемане на изтребителите. Получена беше и система за виртуална реалност, позволяваща в реален мащаб изучаване на F-16 Block 70.
ТУРИЗЪМ
След подписване на историческия меморандум с Япония през месец септември в Токио, с който се поставя основата за по-активни туристически връзки между двете страни, бе стартирана инициативата за общ интегриран туристически продукт Бранд Балкани. На официални срещи на ниво министри на туризма с Румъния, Черна гора и Албания, България представи инициативата си за създаване на Дестинация „Балкани“, която да привлича туристи от Япония, Китай, Северна и Южна Америка чрез интегриран туристически продукт. Целта е чрез откриване на директни въздушни линии между балканските столици, с едно пътуване туристи от презокеанските пазари да посетят две или повече балкански държави.
По данни на НСИ от месец януари до края на месец септември 2024 г. в страната са влезли рекордният брой от 10.7 милиона чуждестранни посетители. Това е с 200 хиляди повече туристи от броя на посетилите страната чужденци за най-добрата до сега 2019 г.
Създаването на Туристически гаранционен фонд е изцяло в защита на интереса на крайните потребители. Продължена беше дейността на работната група по финализиране на законопроекта за създаване на Гаранционен фонд, след обществените консултации, който да получи одобрението на целия сектор и заинтересованите страни.
КУЛТУРА
Създадени са нови три програми: Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ на стойност 2 800 000 лв. в подкрепа на дейността на обществени библиотеки; Програма „Нематериално културно наследство“ на стойност 3 500 000 лв. за подкрепа на дейностите на професионалните фолклорни ансамбли, носители на ценно нематериалното културно наследство; Програма „Читалища“ в размер на 2 500 000 лв. за подпомагане на дейностите на народните читалища.
През тази година страната ни подготви национални номинации за включване в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството следните досиета: „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“, което ще се разглежда през 2025 г.
Министърът на културата Найден Тодоров връчи на официална церемония в Националната галерия „Квадрат 500“ двете цигулки – собственост на българската държава, на Светлин Русев и Лия Петрова. На цигулките „Страдивариус“ – 1716 и „Гуарнери дел Джезу” – 1733 г., виртуозните ни цигулари ще свирят в следващите 5 години.
СПОРТ
Министерството на младежта и спорта изравни еднократните парични награди на атлети – медалисти и призьори от световни и европейски първенства за мъже и жени в спортове, включени в програмата на паралимпийските игри, с премиите на медалистите и призьорите в олимпийски спортове от световни и европейски първенства за мъже и жени.
Осигурени са условия за реализиране и обезпечаване дейността на спортните федерации, спортните клубове и тренировъчния процес на изявените спортисти със сключени договори по Програмите на ММС до края на 2024 г.
Стартирани бяха две програми за изграждането и обновяването на спортни обекти – „Програма за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост“ и „Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти“. Програмата за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост разполага с общ финансов ресурс в размер на 5 млн. лева и е предназначен за финансово подпомагане в пълен размер на одобрени по същата проектни предложения. Общият финансов ресурс по Национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти е 10 млн. лева и е предназначен за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти, с условието кандидатите по същата да осигурят самоучастие в размер от 10% до 50% от общата стойност на средствата, необходими за цялостната реализация на съответния инвестиционен спортен проект.
