Петър Кралев е специалист в сектора на недвижимите имоти с дългогодишен опит в продажбите и инвестициите както в градски, така и в извънградски имоти. Работата му се основава на детайлни пазарни анализи и индивидуален подход към клиентите. Пред информационна агенция АНОНС Кралев коментира как влизането на България в еврозоната може да се отрази на имотния пазар – какви ще са очакваните ползи и какви предизвикателства могат да възникнат.
– Г-н Кралев, все по-често се говори за навлизането на еврото в България. Как това ще се отрази на имотния пазар, особено на извънградските имоти? Има ли търсене?
В момента се наблюдава леко повишаване на цените на извънградските имоти, но не смятам, че навлизането на еврото е основната причина. По-скоро основният фактор е голямото търсене и ниското предлагане на качествени имоти извън града. Тези, които отговарят на високите изисквания на купувачите, са малко, което естествено води до по-високи цени.
– Каква е причината за ограниченото предлагане на качествени имоти?
От години малко хора инвестират в извънградски имоти и няма достатъчно добре поддържани селски къщи, които да бъдат атрактивни за купувачите. Това, което е налично на пазара, често е на висока цена или в състояние, което изисква сериозни ремонти. Много хора се принуждават или да чакат по-добра оферта, или да закупят имот, който постепенно да ремонтират.
– По време на пандемията от COVID-19 много хора напуснаха градовете и се преместиха в селата. Тази тенденция все още ли е актуална?
По онова време хората търсеха свобода, за да не бъдат затворени в апартаменти. Днес този тренд продължава, но не с такава сила. Сега мотивите са различни – хората предпочитат да живеят извън града заради спокойствието, чистия въздух и по-доброто качество на живот.
– Говорим ли вече за изцяло нов начин на живот извън града, а не просто за ваканционни имоти?
Точно така. Голяма част от купувачите вече избират да живеят постоянно в извънградски райони. Русе е заобиколен от много красиви села – Красен, Божичен, Червен, Кошов, Табачка, както и по-близките Николово и Мартен, които също са атрактивни. В момента почти всички къщи там са обитавани, а качествените имоти са рядкост.
– Все повече хора работят дистанционно. Увеличава ли това интереса на чужденците към България и местния имотен пазар?
Интересен въпрос, но трябва да се има предвид, че чужденците работят дистанционно от години. В България тази тенденция се засили по време на пандемията, но в много западни държави тя съществува отдавна. Чужденците избират България не само заради възможността да работят от разстояние, а и заради благоприятния климат и изключително ниските цени на имотите в сравнение с останалата част на Европа.
– С влизането на еврото ще се промени ли това?
Очаквам цените на нискобюджетните имоти да се повишат. Психологическият ефект ще бъде значителен – ако днес един собственик иска 20 000 лева за имота си, в неговата глава това е 20 000 като стойност. При преминаването към евро, цената няма да стане 10 000 евро, а вероятно 20 000 евро. Подобен сценарий се разигра през 2007 г., когато България влезе в Европейския съюз. До края на 2006 г. селските имоти се продаваха на цени между 3 000 и 5 000 лева, а от началото на 2007 г. те започнаха от 6 000, 8 000, дори 12 000 лева.
– Тоест, ако някой планира да купува имот, сега е подходящият момент?
Не бих искал да давам инвестиционни съвети – всеки сам трябва да вземе своето решение.
– Време ли е за регулация в сектора?
Винаги е имало нужда от регулация, защото липсват ясни правила за това кой може да оперира на този пазар и по какъв начин. За подобна регулация се говори още от 2005–2006 г., но след финансовата криза темата затихна. През последните две-три години отново се поставя въпросът, но фактът, че нищо не се променя, показва, че има заинтересовани страни, които не искат това да се случи.
