Назначенията изместват нормалния законодателен процес. Само с кадруване се занимава НС приоритетно тези дни. Квотното партийно разпределение за тези органи е факт, местата вече са договорени и разпределени“.
Това мнение изказа пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Той цитира данни от изследване сред 1000 българи, проведено в периода 17-25 март. Проучването на „Глобал метрикс“, което е по поръчка на БИПИ, показва очаквания в много голяма степен за негативна селекция при избора на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание.
„Ако има някаква изненада, тя следва логиката си от това, че ДПС-НН вече замества АПС в подкрепа на управляващите и те всъщност кадруват заедно с мнозинството“, коментира посочи Славев. По думите му хората ясно се ориентират в обстановката“..
„82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политически сили лица, а 77% смятат, че ще бъдат назначени хора, които ще обслужват интересите на тези политически сили. В този смисъл това няма да са независими хора. Тази негативна селекция, която парламентът произвежда, следва негативната селекция, която партиите правят, когато излъчват своите кандидати за различните власти – за НС и за местните власти. В този смисъл търсене на хора, които като характеристики притежават за водещо лоялност“.
Целта ни е да имаме публични институции и администрация, която да е независима и професионална, подчерта Славев в предаването „Преди всички“, но обясни, че това става чрез осъзнаване на партиите, че това е и в техен интерес:
Тези институции биха осигурили феърплей. Ако те обслужват силните на деня, то те се сменят през някакъв период. Ако те обслужват неговите интереси в един момент, в другия може да се обърнат като бухалка, което сме наблюдавали и което е страхът и да не се тръгне към избор на ВСС в момента, Инспекторат и антикорупционна комисия. Макар да са готови в комисия процедурните правила за тях, не минаха през пленарна зала през проваляне на кворума, именно защото не може да се гарантира в момента, че мнозинство (трябва квалифицирано мнозинство от 160 души) ще осигури такива послушни хора“.
90% от запитаните казват, че гражданското общество под някаква форма трябва да участва в процедурата по избор на органи през неправителствени организации.
Славев е категоричен, че времето на гражданските организации не е изтекло. Обществото припознава легитимност в граждански организации да участват в този процес и те я търсят, защото доверието към други институции – правителство, парламент, бизнес, медии, намалява драстично.
По отношение на предстоящия избор на омбудсман, той допусна:
„Начинът, по който досега избират органи, предполага, че ще се търси човек, който няма да се конфронтира с това мнозинство и който ще гледа положително на това мнозинство при едни предсрочни избори“.
Теодор Славев коментира и съобщеното от Европейската прокуратура, че започва административно разследване за възможни неправомерни действия от страна на българския европейски прокурор Теодора Георгиева.
„Атаките срещу нашия европейски прокурор дойдоха след едно събитие, което организирахме – интервю, което тя даде за „Капитал“, в което тя посочи конкретни проблеми – как са възпрепятствани разследвания на Европейската прокуратура в България от български институции, в него тя директно казва, че съзира зад това политически натиск. Забележително е, че този орган (Европейската прокуратура) съумява да намери възможност да провери и евентуално да се самоизчисти – нещо, което нашият ВСС не показва, че може да направи. Това е примерът с Нотариуса и SS клуба. ВСС не стигна до там да изчисти системата. Същият аршин би трябвало да важи и тук, ако това се потвърди“.
Европейската прокуратура много трудно ще направи своята проверка без да разчита на българските институции, които са магьосници по това да представят реалността по-различна, отбеляза експертът и добави:
„За нас това като общество, което трябва да направим, е да изискваме от институциите те да свършат своята работа“.
