Александър Дринков е млад и талантлив каратист, част от националния отбор на България. Въпреки крехката си възраст, той вече има сериозни постижения в спорта и се подготвя за второто си участие на Европейското първенство. Амбициозен, дисциплиниран и готов за нови предизвикателства, Александър е пример за отдаденост и упоритост. В това интервю той разказва за първите си стъпки в каратето, трудностите, които е преодолял, и големите си мечти.
– Александър, кога и как започна пътят ти в каратето?
Започнах да тренирам, когато бях на седем години. Разбрах от други момчета, че в Царево са открили карате клуб, и реших да опитам. Оттогава този спорт се превърна в неизменна част от живота ми.
– С какви предизвикателства се сблъскваш по време на състезания?
Най-голямото предизвикателство за мен винаги са били състезателите от по-големите възрастови групи. Случвало се е и да се налага да гладувам с дни, за да вляза в определена категория преди състезание. Това обаче ме научи на дисциплина и самоконтрол.
– Кои качества са най-важни, за да бъдеш успешен в каратето?
Постоянството и мотивацията! Научих се никога да не подценявам никого и никога да не се предавам.
– Как поддържаш формата си извън залата?
Освен че тренирам усилено, винаги се старая да бъда физически активен. Много съм благодарен на семпай Никола Попов и на родителите си, които ми помагат в трудните моменти, особено когато изпитвам психическа умора.
– Какви са следващите ти големи цели?
Стремя се към европейската титла в моята категория! Искам отново да се състезавам в Япония и да победя. Това са мечтите, които ме мотивират всеки ден.
– Какво е усещането да бъдеш част от националния отбор?
Изключителна гордост! Да представяш страната си на Европейското първенство за втора поредна година е огромна отговорност, но и чест. Целя първото място и ще дам всичко от себе си!
– Какво ти даде каратето извън спортната зала?
Научи ме на дисциплина, уважение и самоконтрол – качества, които са ценни не само в спорта, но и в живота.
– Как се справяш с победите и загубите?
Разбира се, победите са невероятно вълнуващи! Но също толкова важно е да приемаш загубите с достойнство. Вярвам, че всяко състезание е урок, независимо от крайния резултат.
