За първи път през месец юни на тази година западните анализатори са единодушни и говорят за прелом във войната в Украйна. Основание за това им дава забавянето на руското настъпление, увеличените количества и качества като резултат от украинските удари по логистиката и тила на Русия. Това каза пред БНР бившият министър на отбраната Ангел Найденов.
„Русия все по-осезаемо усеща войната на своя територия, като ударите вече не се ограничават само в обхвата на дроновете със среден обсег – до 200-250 км, а имаме удари, които се нанасят в дълбочина на руска територия с обхват от 1300 до 1500 км. Това включва, разбира се, далекобойни дронове, но включва и ракети, които са производство на самата Украйна и продукт на украинската отбранителна индустрия. Впрочем, тази индустрия демонстрира нараснали възможности, включително, разбира се, разработването на собствени ракети-прехващачи за ПВО системите и, съответно, собствена балистична ракета, която е в процес на изпитание, с обсег от около 850 км.
Ударите по руска територия носят не само усещането за война сред руското население, но имат и конкретни резултати, сред които е и поразяването на голяма част от руската нефтопреработваща промишленост, което доведе и до криза в снабдяването с горивата, особено на територията на Крим, който по същество е откъснат. Там не достигат основни стоки, освен горивата; транспортът е в затруднено състояние, има режим на електричеството- доста тежка ситуация за 2.5-милионното население на Крим.
Найденов е категоричен, че Украйна се подготвя за различни сценарии на руско лятно настъпление.
„Работата на военните е да разработят различни планове и да ги променят в хода на войната. Според украинския президент, от края на 2025 година руснаците са опитали настъпление в 12 направления без успех, а към днешна дата те са фокусирани само в рамките на 2-3 направления, по които по които има бавни темпове на техните действия и съответно – на тяхното напредване. Същевременно украинската армия е поела инициатива в някои участъци на фронта и постига териториални успехи. Според украинското министерство на отбраната, тази ситуация отваря така наречения „прозорец на възможностите“ за следващите 6 месеца. В рамките на този на този прозорец сякаш стоят и различните инициативи и усилия, включително най-вече от Европа, по отношение на дипломатически усилия за преговори, но не само. Влиза и натискът върху Русия, включително и чрез икономически санкции, за които още веднъж сега след ударите в Киев, говори и Кая Калас влиза и продължаваща подкрепа, включително с доставките на въоръжения за Украйна от страна на нейните съюзници и партньори. След срещата на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли вероятно може да се очаква и по-голямо ангажиране на САЩ, коментира Найденов.
Той базира прогнозата си върху Заключителната декларация от срещата на страните от Г-7, където единодушно беше записана и увеличаваща се подкрепа за Украйна.
„Впрочем, Тръмп започна да говори за увеличените възможности на украинската армия и започна да оценява по достойнство усилията, които полагат въоръжените сили на Украйна и резултатите, които постигат“, уточни бившият министър на отбраната.
На срещата се очаква най вече „укрепването на отбранителния съюз, тоест опит за заздравяване на отношенията със САЩ след напрежението, което беше създадено заради отказа на редица европейски страни да подкрепят САЩ във войната с Иран“.
„Като голям плюс всъщност за турската страна и турският президент се смята участието на самия Тръмп в тази среща. Като част от подготовката на срещата и в опит да се преодолее напрежението беше и посещението на генералния секретар Рюте във Вашингтон“, каза той.
Европейските страни-членки на НАТО са увеличили с 14% разходите си за отбрана и те достигат 559 милиарда долара при 950 милиарда разходи на самите САЩ. Всички страни вече имат 2 или над 2% разходи за отбрана“, допълни експертът.
Мястото на България в Алианса не е под съмнение, убеден е Найденов.
„Не виждам основания да се говори за някаква промяна в стратегическия курс на България. До този момент правителството дава доказателства за тъкмо обратното – да продължава да бъде част от общите усилия и в рамките на НАТО, и в рамките на Европейския съюз, в това число и по отношение на подкрепата за Украйна. Вижте само заключителната декларация от срещата на върха на страните-членки на ЕС“.
