„Проведе се заседание на Съвета за сигурност на ООН. Страна в това заседание е ЕС. Българската страна се опита да изпрати своите резерви преди да тръгне делегацията. Ние резерви имаме, просто не бяха изпратени по процедурата. Цял ден се занимаваме с това кой е подписал декларацията. Всъщност декларация няма. Има изявление на представители на Европейската комисия. Илияна Йотова не само не е подписала декларация, а и не е присъствала на Съвета за сигурност“, каза Антон Кутев от „Прогресивна България“ на брифинг в Народното събрание.
„Позицията на България и Илияна Йотова беше ясно изразена по време на общото събрание на ООН. Всичко, с което се занимаваме днес, е предизборна агитация. Позицията, изразена от Кая Калас, е обща позиция на Европейска съюз и тя не е позиция на България. Ние подкрепяме всяко международно усилие за прекратяване на военните действия“, добави Кутев.
„Това, което Илияна Йотова каза, е пределно ясно. Това е нашата позиция. Мир в Украйна трябва да има. Той ще бъде постигнат чрез преговори“, коментира депутатът Владимир Николов.
„Не знам кои от вас са се занимавали с международна политика и международни конференции. След тях излиза някакъв документ, който може да се подпише, може и да не се подпише. Илияна Йотова не само, че не е подписвала този текст, тя не е присъствала на заседанието. Позицията е на Европейския съюз, а не на България“, подчерта Антон Кутев.
На 24 септември от Министерството на външните работи обясняват, че България се е присъединила към декларацията.
„Изявлението съдържа принципни позиции в защита на международното право и призив за мир, които България последователно подкрепя“, подчертават от МВнР.
В същото време от Министерството на външните работи подчертават, че българската национална позиция не е била отразена в пълнота в декларацията. Позицията на страната ни беше представена от президента Илияна Йотова, която оглавява българската делегация на общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН, в изказването й на форума, припомнят от МВнР.
По-рано Илияна Йотова обясни, че българската държава не е имала възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито са били приети предложенията за редакция.
По думите ѝ именно поради тази причина тя не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност. „Това е видно от липсата ми на общата снимка след него“, посочва президентът.
Опозицията в Народното събрание определи противоречието между МВнР и Илияна Йотова като „позорно“.
„Абсурден е разнобоят в позициите между Министерството на външните работи и президента Йотова. МВнР и Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Кая Калас твърдят, че България се е присъединила към съвместното изявление, направено в рамките на Общото събрание на ООН в подкрепа на Украйна. Изявлението настоява за мир, незабавно спиране на военните действия от страна на Русия и оттеглянето ѝ изцяло от суверенните територии на Украйна. Президентът Йотова обаче твърди, че България не се е присъединила към въпросното изявление”, каза Надежда Йорданова от „Да, България“.
Какво пише в изявлението, прочетено от Калас?
Съвместното изявление преди заседанието на Съвета за сигурност, прочетено от Кая Калас, съдържа призив атаките в Черно море да бъдат прекратени както от Украйна, така и от Русия.
„Особено сме обезпокоени от атаките в Черно море. Русия се опитва да прекъсне украинския износ на зърно, като по този начин застрашава глобалната продоволствена сигурност.
Поради това подкрепяме усилията за постигане на договореност в Черно море с цел гарантиране на свободата на корабоплаването и призоваваме за защита на търговското корабоплаване и критичната инфраструктура.
От март 2025 г. Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня.
Призоваваме Русия най-накрая да направи същото като необходима стъпка към съдържателна дипломация и преговори, водещи до мир“, пише в документа
„Настоятелно призоваваме Русия да осигури незабавното, безопасно и безусловно връщане в Украйна на всички задържани, принудително преместени или депортирани украински цивилни лица, включително деца, както и пълното завръщане на всички военнопленници и връщането на всички интернирани лица, като значими мерки за изграждане на доверие. Украйна иска мир. Ние искаме мир“, се посочва още в изявлението.
Това е вторият случай, в който МВнР трябва да отговаря на въпроси за „разнопосочни послания“ по темата за Украйна.
На 15 юли беше приета „Киевската декларация“, която „признава важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна, включително по отношение на предоставянето на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност на Украйна, и изразяваме готовност да засилим участието си в нейната работа“. В документа на декларацията е записано, че външният министър Велислава Петрова я подкрепя.
После от МВнР обявиха, че министърът на външните работи не е подписвала декларация, с която да ангажира България да засили участието си в т.нар. „Коалиция на желаещите“ за Украйна.
На същия форум беше и сръбският президент Александър Вучич. Той обаче е отказал да подпише съвместната декларация от срещата на върха, която призовава за продължаване на политическата, военната, финансовата и сигурността подкрепа за Украйна и засилване на натиска върху Русия.
Два дни преди форума в Киев премиерът Румен Радев заяви, че страната ни няма място във формат, който предполага продължаваща финансова и военна помощ за Киев.
