Миналото не е просто спомен, то е пъзел, който чака да бъде подреден. За археолога Велислава Великова този пъзел се превръща в смисъл и професионален път още от най-ранна възраст. Любовта ѝ към историята започва като детски интерес, но с времето се превръща в осъзнат избор, подкрепен от ясното ѝ усещане, че мястото ѝ не е нито в класната стая, нито зад бюро в офис.
„Археологията дойде като своеобразен подарък в моя живот“, споделя Великова. Решащо за избора ѝ се оказва участие в лятна школа на фондация „Бистра и Галина“, посветена на културното наследство и археологията. „Там ни заведоха на Червен и други ключови исторически обекти в Русе. Специалистите, с които се срещнахме, ме впечатлиха толкова силно, че си казах – това е моето“, разказва тя.
Един от най-интересните аспекти в работата ѝ е епиграфиката – науката за надписите. „Винаги съм се колебала между лингвистиката и историята. Епиграфиката ми позволи да комбинирам и двете – да чета сама изворите и да откривам смисъла в тях“, обяснява тя.
- Реклама -
Пътят обаче не е лек. Предизвикателствата пред всеки студент по археология са не само академични, но и личностни. „Всеки в един момент се сблъсква с дилемата – да бъда теренен археолог или да се съсредоточа върху теорията. Аз избрах терена. За мен това е живата наука“, казва Велислава с пламък в гласа.
Езиците, според нея, са ключ към света на археологията. „Те отварят много врати – не само за четене на чуждоезична литература, но и за участие в международни експедиции, научни обмени и съвместни проекти. Това е начин да си в крак със световните открития и да работиш в името на историческата истина.“
Снимка: Информационна агенция АНОНС
Признанията за труда ѝ не закъсняват – Велислава Великова е носител на академичната награда на Великотърновския университет и на отличието „Студент на годината“. Приема ги като чест и отговорност, която споделя със своите преподаватели: „Без тяхната подкрепа нямаше да съм тук.“
Въпреки успехите, мечтателката в нея не стихва. Но мечтите понякога тежат. „Определям се като много искрен и прям човек – качества, които често ми пречат. Но вярвам, че правилните хора ме разпознаха и ми помогнаха да намеря мястото си в професионален екип.“
За Велислава успехът не е просто признание или титла. Той се крие в усещането за пълноценност: „Колкото и наивно да звучи – да си лягам щастлива с това къде съм, с кого съм и какво правя, и да знам, че нямам неизказани думи към никого – това е истинският успех за мен.“