Заради климатичните промени през последните 150 години и липса на сняг през декември и януари малките ледници в Пирин може да изчезнат окончателно към 2045 година. Това са Снежинка в циркуса Големият Казан под връх Вихрен и Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето.
Според доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия, и география тези ледници съществуват без прекъсване поне от 500 години, като най -голямата ценност е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени. Микроледниците се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор в Черна гора, Проклетия в Албания и Пирин в България.
„Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледни преспи. В Пирин тази деградация в природа през 2018 година засяга по-силно, Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, казва доц. Гачев. Той уточнява, че последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне заради повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция.
Миркледника Бански суходол се намира почти на 2700 метра височина. Той успява да се съхрани благодарение на по-ниските температури при него лавиносборът е до четири пъти по-малък спрямо този на Снежанка, затова интензивните валежи през май – юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли. Тенденцията към безснежни зими през последните 7-8 години и дефицитът на сняг през декември и януари отчасти компенсира от значителни валежи през март – април. това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг. Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фунуевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площа на микроледника от ефекта. Това предпазва от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, пише „Уикенд“.
