Днес България отбелязва един от най-светлите си празници – Денят на народните будители. Това е ден, в който почитаме всички онези, които през вековете са събуждали националното съзнание, поддържали са искрата на знанието и са вдъхвали любов към родината.
Празникът е посветен на писатели, просветители, революционери и духовници, които с делото си са запазили духа на България жив. Сред тях блестят имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги С. Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и безброй други, които с перо, слово и дело са показали пътя на народа ни към просветление и свобода.
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Днес той се превръща не само в почит към миналото, но и в напомняне за нуждата от нови будители – учители, учени, журналисти, творци и всеки, който със своя труд и доброта помага на обществото да върви напред.
В цялата страна днес ще се проведат тържества, училищни празници, концерти и възпоменателни церемонии, посветени на делото на българските просветители. На този ден много училища и институции организират инициативи, които насърчават любовта към книгите, образованието и духовните ценности.
1 ноември ни напомня, че будителството не е само част от историята, а мисия, която продължава и днес – във всяка добра постъпка, във всяка искра на знание и в стремежа ни да бъдем по-добри хора, пише Дарик.
„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!“
