На 24 май България отбелязва един от най-светлите си празници – деня на буквите, знанието и духовността. Това е дата, която не просто обединява поколения българи, а напомня за едно историческо дело, оставило отпечатък върху цяла Европа и света. Малко народи могат да се похвалят, че са дали на цивилизацията собствена азбука. България е сред тях.
Историята започва през IX век с делото на светите братя Кирил и Методий, които създават първата славянска азбука – глаголицата. Тяхната мисия е революционна за времето си – да дадат право на славянските народи да четат и славят Бога на собствен език. По онова време богослужението се извършва единствено на три „свещени“ езика – латински, гръцки и еврейски. Делото на двамата братя променя това завинаги.
След смъртта им техните ученици са прогонени от Великоморавия и намират убежище в Първо българско царство. Именно тогава България прави своя исторически избор – вместо да унищожи или пренебрегне славянската писменост, държавата я приема и превръща в своя официална културна мисия.
Княз Борис I осъзнава огромното значение на писмеността за обединението и духовното издигане на народа. Той дава подкрепа на учениците на Кирил и Методий и създава условия за развитието на книжовни школи в Преслав и Охрид.
Точно в Преславска книжовна школа се ражда кирилицата – азбуката, която по-късно ще бъде използвана от десетки народи. Смята се, че тя е създадена от учениците на Кирил и Методий, сред които особено важна роля имат Климент Охридски и Наум Охридски. За разлика от сложната глаголица, новата азбука е по-лесна за писане и разпространение. Основната част от буквите ѝ са вдъхновени от гръцкото писмо, но са добавени и специални знаци за характерните славянски звуци.
Така България не само създава собствена културна идентичност, но и се превръща в духовен център на славянския свят. По времето на цар Симеон Велики настъпва т.нар. Златен век на българската култура – период, в който книжовността, изкуството и образованието процъфтяват.
От България кирилицата започва своето голямо пътешествие към останалите славянски народи. Постепенно азбуката достига до Русия, Сърбия, Украйна, Беларус, Северна Македония и редица други страни. Днес над 250 милиона души по света използват кирилицата.
Любопитен факт е, че много чуждестранни учени определят кирилицата като едно от най-значимите културни постижения на Средновековна Европа. Причината е, че тя не просто служи за писане, а изгражда идентичност, образование и държавност.
Исторически момент за българската азбука настъпва през 2007 година. С присъединяването на България към Европейски съюз кирилицата официално става третата азбука в Европейския съюз наред с латиницата и гръцката азбука. Това е символично признание за огромния принос на България към европейската цивилизация.
Днес 24 май остава празник без аналог. Докато повечето държави честват военни победи или политически събития, България празнува буквите, знанието и духовността. Това е ден, в който ученици, учители, творци и културни дейци излизат по улиците с гордост, защото именно чрез писмеността България е оставила своя вечен отпечатък върху историята на Европа.
И ако има нещо, което прави този празник толкова специален, то е фактът, че кирилицата не е просто азбука. Тя е символ на българския дух, на стремежа към просвета и на способността на един народ да променя света не със сила, а със знание.
